Медицината е сред най-желаните специалности във висшето образование у нас. Това показват данните от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана днес от Министерския съвет. От тях става ясно и че медицината е специалността с най-много студенти от чужбина, а за медицинските сестри е нужен допълнителен прием, особено в някои райони.
Според данните най-масовите професионални направления у нас са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тях се обучават над половината студенти в национален мащаб.
Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е общо 179 765. Броят на студентите по медицина е 12 660, а този по здравни грижи 6796, показва справка на Medical News. Студентите по фармация през тази академична година са били 2290, а по стоматология – 3153.
Чуждестранните студенти у нас са 14 911, което е 8.3% от общия брой студенти. Над половината (58.4%) от тях се обучават в две професионални направления – „Медицина“ и „Стоматология“. „Медицина“ е и единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават – те са 57.4% спрямо 42.6% български. В направление Стоматология“ чуждестранните студенти са 46%, а във „Ветеринарна медицина“ са 30.7%. Студентите чужди граждани представляват над 10% от действащите студенти в направление „Фармация“.
По данни на Евростат от 2020 г. България е първенец по концентрация на чуждестранни студенти с 58% дял на студентите в областта на здравеопазването и социалните услуги спрямо всички чуждестранни студенти в българските висши училища. За ЕС този дял e средно 13%, но има още няколко страни от региона с подобен на българския дял – Румъния и Словакия, които също имат над 40% концентрация на чуждестранни студенти в областта на здравеопазването и социалните услуги. В Белгия и Унгария делът е около 30%, а в Литва, Латвия, Ирландия и Испания е около една четвърт.
На Балканите България е водач по дял на чуждестранните студенти. Чуждите студенти у нас идват от 122 държави, но почти 90% са от Европа, а повече от половината чуждестранни студенти са от четири страни – Гърция, Великобритания, Украйна и Германия. За разлика от България средно в Европейския съюз повече от половината чуждестранни студенти идват от други континенти – основно Азия, Африка и Южна Америка, сочат още данните от картата.
По отношение на медицинските сестри, за които има огромен кадрови недостиг в страната, се припомня, че през изминалата година е имало увеличен план-прием със 177 бройки. Реализираният прием обаче е бил по-малко от половината или 73 записали специалността oт обявените допълнително места.
Все пак авторите на картата отбелязват, че отпуснатите допълнителни бройки за прием в този случай водят до увеличение на броя новоприети студенти, тъй като в предходната учебна година е бил постигната пълна запълняемост на местата за „Медицинска сестра“. Дори и след увеличението на план-приема, в три региона (Югоизточен, Североизточен и Южен Централен) е имало 100% запълняемост на държавната поръчка за „Медицинска сестра“. Това означава, че в тези региони, които съставляват половината територия на страната, има потенциал за допълнително повишение на държавната поръчка за медицински сестри, която е силно дефицитна професия в България.
Припомняме, според данни на Евростат съотношението медицински сестри на 100 хиляди души население в България е сред най-ниските в Европейския съюз, около три пъти по-ниско от Германия и два пъти по-ниско от Франция. На системата ни не достигат над 30 000 медицински сестри.
Според скорошен анализ, именно сред тези кадри се отчитат най-сериозният дефицит в системата. Налице е недостиг на близо 17 000 сестри и почти двойно повече, ако страната ни иска да отговори на стандартите за съотношението между броя на медицинските сестри и броя на лекарите. За 2021 то 0,97:1 и е крайно неблагоприятно за адекватното функциониране на здравната система. За да бъде достигнато съотношение 2:118 (което е по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1), дефицитът, който трябва да бъде преодолян, възлиза на над 29 000 сестри повече от наличните в момента.
Полина Тодорова
