БЛС ще предложи увеличение на клиничните пътеки средно с 25%. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, цитиран от Нова Телевизия, в навечерието на преговорите между представителите на НЗОК и на съсловната организация за анекса към Националния рамков договор (НРД).
Той припомни, че при миналогодишните преговори са започнали от искане за ръст на 25% и са стигнали до 22% средно увеличение. Тогава са въведени и механизми за контрол на някои по-тежки диагнози, които са дали резултат, поясни д-р Маджаров.
На въпрос на кой пътеки трябва да се обърне повече внимание, той отбеляза, че фокус трябва да са тези, при които в последните години почти няма промяна или тя е много малка. „Тази година трябва да подходим балансирано по отделните специалности. Мина времето, в което има тотално изоставени пътеки“, обобщи председателят на БЛС, посочвайки, че конкретно темата ще е обект на обсъждане от управителния съвет на съсловната организация. Той припомни, че болниците имат задължение да подсигурят минимални възнаграждения, както е записано в Закона за здравното осигуряване и в НРД. „Ние трябва да договорим едни по-високи цени във връзка с това те да успеят да осигурят заплати. До голяма степен увеличението в болничната помощ може да се окаже и недостатъчно и ще трябва да си дадем сметка, че ще трябва да се разчита и на част от резерва в бюджета на НЗОК, за да се покрият очакваните дефицити в болничната помощ”, каза още д-р Маджаров.
На въпрос дали ще се търси увеличаване на обемите, д-р Маджаров коментира, че не е логично да има ръст. „Това че се увеличават обемите на преминали пациенти в болниците означава, че ние нямаме ефективен контрол“, каза той. „Амбицията ни от тази година е да направим така, че голямата част от леките дейности да бъдат решавани в рамките на един ден в извънболничната помощ“, допълни д-р Маджаров, допълвайки, че ако усилията се насочат правилно към извънболнична помощ, това ще намали натискът в болничната.
Председателят на БЛС, че неизразходваните средства по бюджета на НЗОК за 2023 г. в извънболничната помощ са около 70 милиона лева, като причината за това е късното влизане на бюджета в сила. „Нито ръководството на НЗОК, нито ние имахме възможност да предприемем някакви мерки, така че политиките, които са заложени, да се изпълнят. Това нямаше да се случи, ако бюджетът беше влязъл в сила в началото на 2023 г., а не на 1 септември“, заяви д-р Маджаров.
По бюджета за тази година той припомни, че за пореден път парламентът гласува увеличени средства за извънболнична помощ с приоритет профилактика. Д-р Маджаров обаче беше категоричен, че е нужна и информационна кампания сред населението за ползите от профилактичните прегледи. „Аз съм оптимист, че през тази година и увеличението от 2023 г., и приетите средства за 2024 година ще изпълнят целта си“, каза той.
