Краят на всяка година е време за равносметка. За здравеопазването ни тя не е особено трудна, защото промените в него не бяха нито големи, нито много, нито неочаквани. Изминалите 12 месеца не се разминаха със скандали, които разтърсиха най-важния обществен сектор, доказвайки за пореден път, че в него по-често надделяват политическите пазарлъци и много по-малко – общественият интерес. Спасените от българските лекари хиляди човешки животи и многото други, за които те ежедневно полагаха грижи и през тази година, обаче доказаха, че въпреки пробойните в системата, тя продължава да работи.
Лобизъм и политика
Два явни примера за инертността в сектора и клишетата за засилване на контрола са провалените опити НЗОК да не може да финансира нови болници през следващата година, както и частните лечебните заведения да прилагат обществени поръчки, когато купуват лекарства за лечение на рак и медицински изделия. Първото предложение целеше временно да озапти разширяването и най-вече финансирането с обществени средства на нови структури в болничната ни мрежа с над 300 болници, а на второто – да пресече практиката Касата да заплаща на болниците едни и същи лекарства на различни цени, ощетявайки така бюджета й с милиони. И двете законови поправки не срещнаха нужната парламентарна подкрепа, макар че част от тях бяха смекчени, за да не се стига до недостиг на здравни грижи, а действията на отхвърлилите ги депутати разкриха за пореден път силата на лобизма в здравния сектор. Наместо това, политиците успяха да сътворят истински нормативен „разкош“, взимайки на прицел ръководството на Касата и рискувайки да я оставят и без управител, и без негов заместник в името на запазването на властта си.
На този фон, в последните дни на годината бе съобщено за поредното източване на НЗОК, която за 2024 г. ще разпределя над 8 млрд. лв. средства, чрез фиктивно отчитане по клинични пътеки от рехабилитационно лечебно заведение. По-рано, гръмна друг скандал с фиктивно хоспитализиране цели 12 пъти на деца от едно семейство. Тези и много други случаи, които не стават обществено достояние, са нагледен пример, че злоупотребите и откровените кражби в здравния сектор не спират, а волята за пресичането им е недостатъчна и много често – само параван за толерирането им.
Усещане за толериране и двоен аршин в здравеопазването оставиха и казусите с директорите на “Пирогов” и “Майчин дом”, а нелепият опит за отстраняване на д-р Румен Велев начело на “Шейново” повдигна още повече завесата на задкулисието и домогването до властта със съмнителни практики.
Извън пробойните в системата, позволяващи злоупотребите в нея, далеч по-притеснителни са съществуващите празнини по отношение на качеството на предлаганите медицински грижи. Причината за това е все още недобре проследяваният ефект от приложената терапия, липсата на стандарти по част от специалностите, занижените изисквания в други и това, което ще залее като лавина секторът съвсем скоро без мерки, а именно – кадровата криза, особено сред специалистите по здравни грижи.
Положителната стъпка по част от тези проблеми дойде от БЛС, които вече нееднократно повдигат темата за въвеждане на Продължаващото медицинско обучение на лекарите – процес, който е факт в редица държави и който гарантира, че специалистът ще обновява знанията си години след като получи диплома. Според съсловната организация 40% от българските лекари не правят това и подобно изискване е вече крайно належащо.
По останалите проблеми обаче засега активности липсват.
Кадровата криза
Може би темата, която обединява всички политици, е кадровият дефицит в здравния сектор, който се засилва все повече и рискува съвсем скоро да е реална причина за влошаване на качеството на медицинските грижи у нас. На системата не достигат поне 30 000 медицински сестри, а цели структури са буквално на командно дишане поради липса на специалисти. Нагледен пример за тази тенденция е фактът, че НЗОК периодично позволява на редица лечебни заведения да работят по определени клинични пътеки макар да не отговарят на изискванията за достатъчно персонал. Извънболничната помощ пък разчита основно на общопрактикуващите ни лекари със средна възраст от 60 години.
Мерки и по тези проблеми също не се видяха през изминалата година.
За старите хора
Изминалите 12 месеца не оставиха следа и в подобряването на грижите за старите и тежко болни пациенти. За палиативни грижи у нас все почти не се говори, а институциите се опитаха да създадат Национална стратегия за гериатрични грижи, която е със спорен градивен и практически смисъл.
И все пак – доза оптимизъм
Една равносметка няма да е такава, ако в нея няма поглед и към положителното. Като такова може да се определят заложените повече средства за профилактика и диагностика в бюджета на Касата за 2024 г., утвърденото намерение за изграждане на Национална детска болница, плахият ръст, но все пак ръст, в броя на трансплантациите у нас и други. Невъзможното за „премерване“ в оценката ни за здравеопазването ни през отминаващата година със сигурност са спасените човешки животи благодарение на българските лекари, медицински сестри и всички техни колеги. Благодарение на останалите в тази все ощe очакваща държавнически и смели решения система, които работят така както трябва да работи един достоен медик – с уважение към човешкия живот, с отдаденост и в нашенския случай – може би и с малко инат.
Полина Тодорова
