За повечето хора боледуването от грип не протича тежко. При тях оплакванията продължават от четири до седем дни, след което симптомите отшумяват. Въпреки това, има популации, при които грипът може да причини по-сериозни здравословни проблеми, включително по-възрастни хора на възраст над 65 години, бременни хора, деца под 5-годишна възраст и хора с определени здравословни проблеми като сърдечни заболявания, диабет и астма.
Ето защо експертите от Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията препоръчват хората, попадащи във високорискови групи, да се ваксинират ежегодно срещу грип. Тъй като грипните вируси се променят непрекъснато, противогрипните ваксини се изменят всяка година, за да се предпазят от щамовете, за които се прогнозира, че са най-разпространени през грипния сезон. Освен това грипните вируси са много разнообразни. Това е и причината противогрипната ваксина да действа по-добре за определени щамове и да е по-малко ефективна срещу други.
Изследователи от университета в Питсбърг са идентифицирали нов клас антитела, способни да се борят с множество подтипове на грипния вирус, информирa Medical News Today. Учените са на мнение, че това ново изследване, публикувано на 21 декември в списанието PLOS Biology, може да помогне за разработването на грипна ваксина с по-широка защита срещу различни щамове.
Според д-р Кевин Маккарти, асистент професор по микробиология и молекулярна генетика в Центъра за изследване на ваксини към Университета в Питсбърг и старши автор на изследването, въпреки че антителата осигуряват най-силната защита срещу грипна вирусна инфекция, вирусът непрекъснато се развива, за да им „избяга“. „Множеството съвместно циркулиращи грипни подтипове затрудняват намирането на съответствие между циркулиращите вируси и компонентите във ваксините“, посочи той.
Използвайки кръвни проби, изследователите са открили нов клас антитела, способни да унищожат определени щамове на грип H3 и на грип H1 със или без модификация на протеина хемаглутинин. „Докато някои вирусни заболявания, като едра шарка, полиомиелит и морбили са или изкоренени или значително намалели заради прилаганите срещу тях ваксини, грипът продължава да убива хиляди всяка година“, коментира д-р Дейвид Кътлър, общопрактикуващ лекар в здравния център на Провидънс Сейнт Джон в Санта Моника, Калифорния.
„Трябва да се отбележи, че откритието не е стъпка към универсална ваксина срещу грип, цел на много изследователи и биотехнологии. Всъщност това може да е доказателство, че насочването само към хемаглутинин е малко вероятно да бъде достатъчно, за да се създаде ваксина срещу всички щамове на грипа“, каза Маккарти. „Важен момент от изследването ни е, че вероятно нито едно антитяло или едно място върху грипния хемаглутининов протеин няма да е достатъчно, за да имаме универсална ваксина“, каза той. „Това, което открихме, разширява репертоара от възможностите за антитела, които могат да ангажират различни подтипове грип“, допълни той.
