Доктор Ани Гьошева е завършила медицина в Медицински университет – София. През 2017 г. започва работа в УМБАЛ „Софиямед“, а от 2018 г. насам е част от екипа на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“. Разговаряме с нея за нуждата от Национална детска болница и други аспекти от детското здравеопазване.
Д-р Гьошева, защо се насочихте към педиатрията?
Докато следвах медицина, все още не бях взела категорично решение към коя специалност искам да се насоча. Ключов момент се оказа стажът ми по педиатрия по време на следването ми по медицина в София. Всички асистенти, които ни обучаваха, бяха много добронамерени и някак си ме накараха да заобичам тази специалност. Имах шанса да се докосна до работата с деца, до тяхната искреност и чистота и може би това ме накара да избера специалността.
Кои са най-големите предизвикателствата в работата с децата, трудно ли се общува с тях, особено когато са болни?
В това отношение с децата се общува лесно. Предизвикателство обаче, е комуникацията с родителите. Често те са много притеснени, припряни, искат бързо да получат информация за здравословното състояние на детето си, а понякога се налага да изчакат.
Живеем във времена, в които социалните мрежи и интернет позволяват общуване с огромен брой хора и допитване до тях, включително и по здравни проблеми. Опасно ли е това обаче, когато става въпрос за детското здраве?
Факт е, че животът ни днес изобилства от информация, от лесен достъп до различни информационни канали, до улеснено общуване. Когато става въпрос за детското здраве и не само, бих посъветвала родителите да са внимателни и да се доверяват на специалистите. Не е проблем, при по-леки симптоми, в първите дни на поява на проблем на детето им, да прилагат самолечение и симптоматична терапия, след което да посетят лекар. В никакъв случай обаче не ги съветвам да ползват „рецепти“ и лекарства наготово от други майки, защото не всяко дете и не всяко състояние е едно и също.
Отново активно се говори за нуждата от създаване на Национална детска болница. Какво е Вашето мнение – нужна ли ни е такава структура?
Разбира се – това е нещото, което несъмнено всички педиатри в България желаем и се надявам да се реализира в бъдеще. Болница от такъв мащаб ще осигури и комплексна грижа за децата, за да може при всяко едно състояние диагнозата да се постави максимално бързо и да няма лутане на родителите от една в друга болница. Нека всичко да е централизирано на едно място.
Тази разпокъсаност между отделните структури в момента какви рискове създава за децата?
Успяваме да се справим, защото във всеки един момент, в който има нужда от тесен специалист, търсим контакт помежду си, търсим колеги от други болници. Със сигурност обаче, ако целият процес е на едно място, това ще ни позволи да работим много по-ефективно.
Много млади лекари споделят за трудности в намирането на места за специализация, включително в сферата на педиатрията. Съществува ли още този проблем?
Действително този проблем беше налице години наред. Напоследък забелязвам, че има обратната тенденция и все повече млади колеги специализират педиатрия, така че мисля, че процесът върви в по-добра насока. Като цяло има още какво да се желае, както в извънболничната, така и в болничната помощ по отношение на детското здравеопазване, но цялостно съм на мнение, че се върви към подобрение. Силно се надявам и вярвам, че чрез нас – младите педиатри, ще се постигнат още по-добри резултати по отношение на детското здравеопазване в бъдеще и скоро ще имаме национална детска болница.
Дефицитът на лични лекари у нас, особено с профил педиатрия, става все по-осезаем. Според Вас проблем ли е фактът, че завършилите педиатрия млади лекари не могат да работят като общопрактикуващи лекари, ако нямат и специалност обща медицина?
В последните няколко години, особено след Ковид пандемията, голяма част от общопрактикуващите лекари, които работят с деца прекратиха практиките си и се усети голям натиск върху детското здравеопазване. Добра тенденция би било, ако се даде въможност на повече млади педиатри да участват активно в профилактичната част на детското здравеопазване и да могат свободно да поставят имунизации и да проследват детското развитие.
Как бихте мотивирали един новозавършващ лекар да избере педиатрията за своя професия?
За мен децата са бъдещето на нашата страна. Когато едно дете оздравее и ти си имал роля за това, усмивката му е най-големият и ценен дар. Така че, бих казала на колегите да не се отказват, да са упорити и да следват този път.
Полина Тодорова
