МЗ се опита да създаде стратегия за гериатрични грижи

Министерството на здравеопазването публикува проект на Националната стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве с хоризонт 2030. Припомняме, този тип дейности са с фокус лечението и превенцията на различни заболявания при хората в напреднала възраст, но и засягат редица други аспекти от грижите за тях. Според редица специалисти, в България те са крайно недостатъчни и недобре развити.

Въпреки че документът набелязва необходимостта от фокусирани дейности, касаещи здравето на хората от тази група, решенията, които чертае, са доста общи, лишени от конкретика и ясни стъпки за преодоляването на липсите в това отношение. А че такива са крайно належащи става ясно от самата стратегия, в която се отбелязва, че по данни на НСИ към 2022 г. в България населението над 60 години е почти два милиона души. Страната ни е и сред държавите с най-застаряващо население в света, а възрастните хора у нас са изложени на голям риск от хронични заболявания, полиморбидност и като цяло остаряват по различен начин в сравнение с развитите страни в света и западна Европа. Авторите на стратегията отбелязват, че повечето хора над 65 години у нас са носители на няколко, обикновено компенсирани хронични неинфекциозни заболявания и допълват, че пораженията от много от тях могат да бъдат предотвратени или забавени „чрез здравословно поведение и от средата, която ги поддържа“.

Като цяло стратегията цели повишаване качеството на живот на възрастните хора чрез осигуряване на възможност на повече хора да живеят по-дълго в добро здраве, да останат активни по-дълго и да се намали нарастващото неравенство сред тях.

Един от начините за това е позитивното мислене към процесите за остаряване в добро здраве, което е определено за ключова ценност на стратегията и според концепцията на МЗ звучи така:

Позитивно мислене

В българското общество се подценява значението на превантивната дейност, чрез която се утвърждават поведенчески навици за здравословен начин на живот и се създават условия за намаляване на рисковите фактори, водещи до патологично остаряване. Резултатите от тази превантивна дейност могат да бъдат не само очаквани, а и управляеми. Усилията на отговорните институции трябва да са насочени преди всичко към изграждане на способност за създаване на дългосрочни политики, обхващащи всички аспекти на факторите, имащи отношение към остаряването в добро здраве. В техния ръководен и експертен състав трябва да се формира позитивно мислене по отношение възможността процесите, от които зависи здравословното стареене да бъдат управлявани”.

По-нататък стратегическият документ се спира на необходимостта от повишената обществена култура за проблемите на застаряването; на морална и обществена ангажираност на всички ръководни равнища за изпълнение на стратегията и на политическата воля, която да наложи интегриран подход при решаването на проблемите, свързани с активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве.

Извън общите фрази, стратегията чертае и нуждата от реални действия в грижата към възрастните хора, но без задълбочена конретика как те да бъдат реализирани. Наместо това, в нея подробно е описана нeoбходимостта от провеждане на проучвания и изследвания, които да дадат данни за хората в напреднала възраст в България и техните нужди.

Сред целите в стратегията са промоция на профилактиката на социалнозначимите заболявания, поддържането на равномерно разпределение на здравната мрежа в страната, достъп до медицинско обслужване и на населението, живеещо в малките населени места и отдалечените райони; подобряване на взаимодействието между държавния и частния здравен сектор и на рехабилитационната система. Нужно е и по-тясно сътрудничество между системата за здравни услуги и системата за социална закрила за възрастни и стари хора; подобряването на извънболничната и болничната мрежа, съобразно потребностите на възрастните хора и разширяването на дейностите, свързани с рехабилитация; подобряване достъпа на населението до качествени и безопасни лекарствени продукти на достъпни цени“.
Как обаче ще се реализират всички тези цели, част от които изискват и сериозни законодателни промени, от стратегията не става особено ясно.

По един от ключовите моменти, касаещи гериатричната грижа, а именно обучението на кадрите, които да ги осигуряват, е посочено, че тези „компетенции трябват да бъдат включени в учебните програми на всички медицински и здравни специалисти“. По-нататък, стратегията гласи, че „осигуряването на специалисти по гериатрия отговаря на нуждите на населението и насърчаването на развитието на специализирани звена за управление на сложни случаи също ще бъде важно“. И макар че отбелязват, че осигуряването на специалисти в областта на гериатрията в страната е осигурено, авторите на стратегията, са на мнение, че е необходимо в спешен порядък да се създадат възможности за изграждане на експертен потенциал. Това би могло да стане чрез условия за „същинска медицинска специализация по линия на следипломното обучение, краткотрайни акредитирани целеви програми за подобряване на квалификацията на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, медицински сестри, специалисти по здравни грижи.

Сред малкото конкретни пунктове във визията за гериатричните грижи, на които се спира стратегията, е нуждата от скринингови програми за ранна диагностика на деменция.

В нея се припомнят и няколко европейски програми, с които се финансират различни здравни активности, основно по линия на профилактиката и диагностиката на социално-значими заболявания. Те обаче са крайно недостатъчни за подобен тип стратегия, който би трябвало да чертае дългосрочната визия за грижите за здравето на старите хора. Наместо това в стратегията попадаме на още общи и може би не съвсем ясни цели като:
Когато множество сектори и заинтересовани страни споделят обща цел за насърчаване на функционалните способности и развитието на форми по начини, които насърчават тези специфични способности, това може да помогне да се гарантира, че възрастните хора остаряват безопасно на място, което е подходящо за тях, свободни са от бедност, могат да продължат да се развиват личностно и да допринесат за своите общности, като същевременно запазят автономия и здраве”.

В заключение документът си поставя за цел удължаване на средната продължителност на живота, намаляване смъртността на лица над 65-годишна възраст; намаляване на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести; здравословен начин на живот през целия жизнен цикъл и здравословно остаряване със специален акцент за хората над 65-годишна възраст, както и увеличаване на болничните легла за дългосрочни грижи.

Дали обаче тези амбиции, които трябва да се осъществяват с подкрепата на Механизма за възстановяване и устойчивост, европейски програми и други финансови източници, ще се реализират и дали стратегията ще бъде приета в този вид предстои да разберем.

Целият проект на стратегията за гериатричните грижи може да прочетете тук.

Полина Тодорова