Почти без дебат парламентът отхвърли предложението за забрана новите болниците да могат да сключват договор с НЗОК догодина, давайки по този начин „зелена светлина“ за разрастване на и без това раздутата болнична мрежа у нас чрез финансиране с обществени средства.
Това стана при второто четене на законопроекта на НЗОК за 2024 година в пленарна зала, възлизащ на над 8 млрд. лв. Припомняме, с него се предлагаше налагането на мораториум за сключване на договор между Здравната каса и болниците, получили за пръв път разрешение за дейност след 31 декември 2023 г., както и за такива, получили разрешение за нови дейности след тази дата. Целта на това временно ограничение бе следване на заложената рамка на разходването на планираните обществени средства в сектора, докато се приеме нова, актуализирана здравна карта, която да очертае реалните нужди в здравеопазването.
От забраната за финансиране с обществени средства бяха изключени комплексните онкологични центрове, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, диализните центрове, а между двете четения, по предложение на ПП, тя не трябваше да важи и за лечебни дейности, касаещи деца, както и за такива, които липсват в даден регион. „България е на първо място в Европа по брой болнични легла и болничната мрежа се разраства по един неконтролируем начин. В момента НЗОК няма механизъм, по който да контролира това“, заяви депутатът от ПП доц. Васил Пандов.
Налагането на забрана за договори между касата и нови болници е влизало и преди с текстове в бюджета на Касата, но сега предлагането му следваше политиката, обявена от министър Хинков, насочена към временно ограничаване на новите болници и дейности. МЗ вече предложи промени в Закона за лечебните заведения, с които да се въведе мораториум върху създаването на нови болници. С текстовете към закона на Касата се целеше вече получилите разрешение за дейности нови структури да не могат временно да ползват обществен ресурс чрез финансиране от Касата.
Отпадането на мораториума за нови договори стана по предложение на ГЕРБ, според които с него се нарушава принципът за договорно начало, залегнало в закона за здравното осигуряване, а това обезсмисля договорният процес между Касата и съсловните организации. При разглеждането на законопроекта в ресорната комисия в парламента председателят й проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ посочи, че промените, касаещи забраната за финансиране на нови болници, се прави без обществено обсъждане, липсва обосновка, а същевременно се правят концептуални законови промени. По думите му с него се нарушат и правата на пациентите, защото ще се ограничи достъпът им до медицински услуги.
Припомняме, редица проучвания показват голямото разрастване на болничния сектор у нас. Според анализ на Института за пазарна икономика през 2022 г. България разполага с гъста мрежа от болници – общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. В същото време, значителна част от разкритите легла не се използват.
От проектобюджета на НЗОК отпадна и друго важно предложение, а именно – НЗОК, а не здравното министерство, да е отговорно за централизирано възлагане на обществени поръчки за онколекарствата. Тази промяна бе предложена в опит да се реши практиката, при която Здравната каса заплаща едно и също лекарство на различни цени на различните болници, губейки от това милиони обществени средства. „В момента две болници плащат за единица едно и също активно вещество цени до 20 пъти разлика. Това са 100 милиона лв., които държавата дава за лечение на онкоболни и вместо те да бъдат изразходвани ефективно, отиват в джобовете на хора, които провеждат обществени поръчки“, коментира Венко Сабрутев от ПП. Предложението Касата да провежда централизиран търг отпадна, а как и дали ще се затегне контролът при плащанията на лекарствата за рак предстои да разберем, защото това е друга от темите, по които депутатите имат различни концепции.
Иначе, бюджетът на Здравната каса за следващата година ще е над 8 млрд. лв, като здравноосигурителните приходи за 2024 година са над 1,1 милиарда лева повече спрямо заложените тази година. Той залага повече средства за профилактика и превенция, като между двете четения залегнаха повече средства за дентална помощ и по-конкретно – зъбни протези, повече средства за денонощи аптеки и такива в отдалечени райони, както и други промени.
Полина Тодорова
