Наскоро стана ясно, че Министерство на здравеопазването е съставило план-график за изграждането на Национална детска болница. Означава ли това, че вече наистина можем да очакваме създаването на подобна структура и кои са другите предизвикателства пред детското здравеопазване попитахме доц. д-р Йорданка Узунова, която оглавява Клиниката по педиатрия в УМБАЛ “Лозенец“ и организационен секретар на Българската педиатрична асоциация.
Доц. Узунова, има ли надежда, че страната ни ще има Национална детска болница?
Това е и моята голяма надежда и то надежда, която се надявам да се осъществи. Вече не говорим за нова идея, за нова копка, за нова болница като концепция, а продължаване на това, което е направено до тук. Наистина вече съм оптимист. Министърът на здравеопазването проф. Хинков също показва, че националната детска болница му е приоритет, което обнадеждава нас специалистите в сферата на детското здравеопазване. Надяваме се, че това ще продължи независимо от това кой ще е следващият здравен министър и аз съм оптимист, че ще имаме национална детска болница в следващите няколко години.
Само липсата на Национална детска болница ли е основният проблем на детското здравеопазване?
Всички трябва да сме наясно, че това не е единственият проблем на детското здравеопазване в България. Но тъй като той съществува от години, ние буквално го веем като флаг. Има и много други проблеми – свързани с общопрактикуващите лекари и специалистите, които се занимават с деца в доболничната помощ, както и с болниците, които имат детски отделения и лекуват деца. Проблемите не са един и два. В този смисъл, детската болница е върхът на пирамидата от проблеми в детското здравеопазване. Детското здравеопазване винаги е било любима тема на всички, когато трябва да се прави предизборна кампания и да се прави политика, но когато дойдат реалностите, то вече не е на първо място. Но нашата надежда е, че когато националната детска болница бъде създадена, ще се обърне внимание и на другите проблеми.
Защо е необходима такава структура?
Такава болница е нужна най-вече за тежките случаи, хроничните случаи, случаите, които се нуждаят от комплексна оценка. Те може да са малко като нозологични единици, но когато се съберат, са много, и тогава тези деца имат нужда от педиатър, от детски невролог, от детски гастроентеролог, детски уролог и други специалисти, които се занимават с деца. И когато едно дете е хронично болно или с тежко заболяване, то има нужда от комплексна грижа, но поради липсващата детска болница в момента се започва една „разходка“ между всички тези специалисти. Не е необходимо тази болница да е нещо огромно като сграда, проблемът не е в терена, в построяването на 10-етажна постройка или оборудването й – проблемът е, че е нужно специалистите да се съберат на едно място, за да могат да осъществяват реална, навременна и бърза консултация и грижа за болните деца.
Споменахте, че има сериозни проблеми с извънболничната грижа за деца. Кои са те?
Имаме проблеми с доболничната помощ и с общопрактикуващите лекари, които се занимават с деца, защото там е недофинансирано, там е пренебрегнато. Смело мога да кажа, че детското здравеопазване е пренебрегнато, защото хората, които искат да работят с деца в извънболничната помощ, са много малко. Това води до голямо напрежение на практикуващите лекари и за съжаление понякога и до вражда с родителите, което е недопустимо. Ние всички трябва да гледаме в една посока – здравето на детето, а понякога се получава така че има недоверие между родител и пациент.
Защо има толкова малко млади педиатри в извънболничната помощ?
Защото грижата за детето може да бъде както нещо много хубаво, така и нещо много рисковано. Децата могат да бъдат и много рискови като пациенти – те се оправят бързо, но и се влошават много бързо и това създава усещане за голямо напрежение. Другата причина е, че когато ти лекуваш дете, ти работиш с поне още един човек, обикновено с неговата майка, след това с бащата, а нерядко в България се намесват и бабите, което усложнява процесът и създава трудности в комуникацията. Това плаши младите лекари. Има и моментът, че нерядко дори една висока температура на дете е повод за паника на родителите – не можеш да обясниш на един разтревожен родител, че една температура не е спешно състояние. Това са симптоми, които природата или както обичам да казвам аз – Бог е създал, за да ни защити. Температурата е начин да бъдем защитени от вируси и бактерии, но това създава често огромно притеснение в родителите, които за съжаление понякога, водени от своята уплаха, могат да станат и агресивни. Този сблъсък плаши младите лекари и те предпочитат да се насочат в специалности, в които няма да им се налага да го срещат. Натоварването е голямо – знаете какви опашки са пред кабинетите на личните лекари от родители с деца в есенно-зимния сезон. Това са само част от проблемите – затова и държавата трябва по някакъв начин да подкрепя лекарите, които ще работят само с деца.
Какво трябва да се промени, за да се засили интересът на младите лекари към работата с деца в извънболничната помощ?
Трябва да се промени нормативната уредба, да бъдат стимулирани младите лекари да специализират и работят педиатрия. Да има някаква подкрепа за практиките в извънболничната помощ, които работят само с деца. В много западни страни доболничната помощ за деца, т. нар. primary care, се осъществява само от педиатри, които обаче са финансирани по друг начин. Другият факт, на който трябва да се обърне внимание, са педиатрите в малките населени места. Има региони без нито един педиатър и децата там са принудени да пътуват до друго отдалечено място, за да получат здравни грижи.
Без такива мерки, каква е вашата прогноза за развитието на педиатричната грижа за доболничната помощ?
В доболничната помощ, особено първичната, моята прогноза е много лоша, защото педиатрите, които искат да станат общопрактикуващи лекари и да работят с деца, са много малко. Затова съм на мнение, че е нужна държавна политика, която да подпомогне и финансира детското здравеопазване. Предстоят празници и искам да има оптимизъм в моите думи. Донякъде този оптимизъм се подкрепя от факта, че все пак виждаме хора, които искат да специализират педиатрия.
В интервюто са използвани и въпроси на БНР.
Полина Тодорова
