В наскоро публикувано проучване, пациентите с инциденталоми на надбъбречната жлеза и данни за автономна секреция на кортизол (въз основа на супресия с 1mg дексаметазон), но без явен риск за синдром на Кушинг, са с повишен риск за фатален край. В рамките на ново ретроспективно изследване тип „случай-контрола“, Patrova et al. анализират риска за смърт сред пациенти с предполагаемо нефункциониращи аденоми на надбъбречната жлеза (NFAA). Общо 18 000 пациенти с официална диагноза доброкачествена неоплазма на надбъбречната жлеза, но без доказана хормонална активност като синдром на Кушинг, биват сравнени с 124 000 контроли, съвпадащи по пол и възраст.
След среден период на проследяване от 6 години, при 21% от случаите на NFAA и при 16% от контролите се установява фатален край като разликата е счетена за статистически значима. Сред случаите се регистрира и значително по-висок риск от смърт със сърдечно-съдова и онкологична генеза. Асоциацията е по-изразена сред участниците на възраст под 65г. Случаите, при които е предприета адреналектомия, са със сходна смъртност с тази на здравите контроли.
Коментар:
Не е ясно защо NFAA е асоциирана с по-висок риск от смърт. Авторите нямат достъп до хормоналните изследвания, тоест има вероятност повечето пациенти, определени като случаи с NFAA, да имат недиагностицирана автономна секреция на кортизол. Patrova et al. теоритизират, че има вероятност първоначално нефункциониращите аденоми да станат хормонално активни с времето като тази хипотеза се подкрепя от еднаквата смъртност сред преминалите адреналектомия и здравите контроли. Освен това, фактори, промотиращи растежа на NFAA, биха могли да играят роля в развитието на други тумори. За момента остава неизвестно дали пациентите с доказани NFAA биха извлекли полза от периодични хормонални изследвания.
Източник:
- Patrova J et al. Mortality in patients with nonfunctional adrenal tumors. JAMA Intern Med 2023 Jun 26; e232442; [e-pub]. (https://doi.org/10.1001/jamainternmed.2023.2442)
