Здравеопазването е разтърсено от поредния скандал, който коства постовете на управителя и подуправителя на НЗОК, поставяйки фонда с проектобюджет от над 8 млрд. лв., плануван за догодина, в риск да не функционира. Безпрецедентната ситуация, в която попадна Здравната каса, е поредният пример, доказващ, че движещата сила в най-важния сектор е не общественият интерес, а политическите сметки и пазарлъци.
Политически скандал
До ситуацията в НЗОК се стигна след грозен, но онагледяващ отношенията в политиката, скандал в парламента между съпредседателя на Продължаваме Промяната Кирил Петков и председателя на групата на ДПС Делян Пеевски, съпътствал избора на подуправител на Касата в лицето на Момчил Мавров, издигнат от ГЕРБ. Макар и микрофоните в пленарната зала да не успяха да запишат размяната на реплики между двамата, ясно пролича, че поводът за напрежението е именно предложеният за заместник-шеф на Касата. Малко след това Петков обясни, че има доклад в секретното деловодство на ДАНС със съмнения за лобизъм за частни болници от страна на Мавров. В скандала се намеси и премиерът Николай Денков, който заяви, че лично е виждал сигнал към прокуратурата за лобиране от страна на Мавров. „Назначаването му на позиция, която е свързана с разпределението на осем милиарда лева годишно е проблем и ГЕРБ, и ДПС знаят това“, заяви той.
Самият Мавров коментира, че никога не е бил търсен за справки и обяснения, а председателят на здравната комисия и депутат от издигналата го партия проф. Костадин Ангелов заяви, чe има прокурорска преписка, която е прекратена и няма данни за извършено престъпление. В крайна сметка парламентът гласува кандидатурата на Мавров, но това рискуваше да разклати докрай и без това видимо нестабилната сглобка, както е известно управляващото мнозинство. Доказателството бяха думите на премиера, че „ако не се тръгне отново в правилната посока, това правителство няма смисъл“. В спора се намеси и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, посочвайки, че станалото говори за криза в парламента. „Когато договаряхме този модел за НЗОК, колегите предложиха име на управител на НЗОК, и го подкрепихме, а подуправителят да е от ГЕРБ“, обясни той.
Само ден по-късно страстите покрай Здравната Каса, макар и привидно, утихнаха, защото управляващите намериха решение чрез искане на оставки както на управителя й Станимир Михайлов, издигнат от ПП, така и на заместника му, които те и подадоха. След този развой Делян Пеевски лаконично обясни, че процедурата за избор на управители на Касата ще тръгне наново, с което обобщи заявката на некоалиционните партньори за изработване на нов регламент, по който да бъдат избирани ръководителите на регулаторните органи.
Политическите пазарлъци за управата на Касата се случват на фона на факта, че в момента тече парламентарна процедура за приемане на бюджета на НЗОК за догодина, който ще надхвърли 8 млрд. лв. Продължават и преговорите между БЛС и НЗОК по параметрите по Националния рамков договор за медицинските дейности, с които трябва да се договорят евентуалните нови цени, по които касата ще остойностява клиничните пътеки и други дейности. Поставянето на фонда пред риск да няма кой да подписва всички документи, с които Касата изпълнява дейността си, е безпрецедентна ситуация, създаваща напрежение за всичките й договорни партньори – болници, извънболнични структури и други.
Скандалът, който политиците сътвориха в здравеопазването, успя да омаловажи и плахия опит за заявка за нова визия за разпределението на средствата в позитивна посока чрез гласувания на първо четене бюджет на Касата, залагащ значителен ръст на парите за извънболнична помощ. „Бюджетът на Здравната каса за 2024 г. е много балансиран и за пръв път всички партньори и опозицията казват, че в него има наченки на много добри политики. Сега този човек (Станимир Михайлов – бел. ред.)беше пожертван и ще трябва да се оттегли“, коментира ситуацията заместник-здравният министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски. „Проблем е НЗОК да остане без управител. Няма как да не бъде проблем, когато един кораб остане без своя капитан. Става блокаж, особено по отношение на разплащането“, коментира и здравният икономист и съветник в МЗ Аркади Шарков.
На практика, настоящият управител на Касата, „жертван“ покрай заместника му за ден, не е първият ръководител на НЗОК, който „пада в боя“ на политическите игри. Здравната каса, създадена преди 20 години, е записала в историята на ръководството си почти 20 управители, въпреки петгодишният им мандат, който почти никой не успява да довърши. Само преди месеци се наложи депутатите ударно да редактират и правилата, по които работи и подуправителят на НЗОК, давайки му същите функции като на управителя, а поводът бе отново рискът да няма кой да разписва документите в Касата след предсрочното освобождаване на проф. Петко Салчев начело на фонда. Надали обаче тогава някой е подозирал, че същите тези депутати ще създадат ситуация, в която Касата да остане и без заместник-шеф.
Тепърва ще стане ясно как ще се развие сценарият с управата на НЗОК. Жалкото е, че поредният скандал, в който тя попадна, е явното доказателство, че изборът за това как ще се изразходва огромният финансов ресурс, предназначен за здравето на цялото общество, е подчинен не на търсене на кадри с професионални качества, а на политически удобни фигури и на откровени пазарлъци между управниците за постовете, които ще получат „техните хора“. На този фон разговорът за морал, контрол и прозрачност в здравния сектор изглежда, меко казано – нелепо.
Полина Тодорова
