Засилване на профилактичните дейности в България обсъди на заседание в четвъртък парламентарната комисия по здравеопазване. Участие в нея взеха и водещи специалисти, които набелязаха необходимостта от по-голяма информираност на населението за полагащите му се профилактични дейности, разширяването им, както и идеята за налагане на стимули и санкции в тази насока за пациентите.
По време на заседанието стана ясно, че от следващата година ще се провежда неонатален скрининг за всички новородени, който ще покрива тежки имунни дефицити, спинална мускулна атрофия и муковисцидоза. Ще се провежда и скрининг за злокачествени новообразувания на шийката на матката, за жените във възрастта между 20-29 и 40-49 години, които към момента не са обхванати от действащите програми, съобщи заместник-здравният министър доц. Михаил Околийски. Министерството на здравеопазването работи много активно по разработването на профилактичен календар, който ще позволи проактивното контактуване на пациентите, за да могат те да проведат профилактичния си преглед, допълни той. Факт е, че само една трета от българите осъществяват профилактичния си преглед. Ако този процент не бъде увеличен значително, няма да има ефект, отбеляза доц. Околийски. Той припомни и че в бюджета на НЗОК за тази година се предвижда рязко увеличаване на средствата за извънболнична помощ с над 23%. Околийски припомни и че в Плана за възстановяване и устойчивост е залегнало създаване на Национален интердисциплинарен център за широкообхватен скрининг, който ще е с фокус извършени дейности по профилактика и превенция на социално-значимите заболявания.
Доц. д-р Васил Трайков, председател на Българското кардиологично дружество, посочи, че основен приоритет за дружеството е профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, които са и на първо място у нас сред социално-значимите болести. Той посочи, че те са причина за 36% от смъртните случаи в страната и в света. Преждевременната смъртност в България е два пъти по-висока от средноевропейската и заедно с тежката демографска криза у нас и очакваната по-ниска продължителност на живота, ще окаже силно влияние на пазара на труда, се казва в позиция на дружеството. Близо 20% от преждевременните смъртни случаи у нас биха могли да бъдат избегнати, което доказва и ниската ефективност на нашата здравна система, коментира той, допълвайки, че близо 70 000 души у нас умират от болести на кръвообращението. Специалистът посочи, че предотвратимата преждевременна смъртност от ССЗ у нас е четири пъти по-висока от европейската. Огромна е цената на обществото от предотвратима загуба на живот, изтъкна доц.Трайков. В тази връзка той припомни и важността от приемането на Националния кардиологичен план, който си поставя за цел намаляването на ССЗ с една трета до 2030 година, засилване на профилактиката на този тип заболявания и други активности в тази насока.
Доц. Венцислава Пенчева, специалист пулмолог и главен координатор на експертния съвет по пневмология и фтизиатрия, заяви, че заболяванията, които трябва да се включат първоначално в профилактични програми са хроничната обструктивна белодробна болест и астмата чрез въвеждането на спирометрия. Втора цел трябва да е намаляване на туберкулозата, за която специалистът посочи, че се наблюдава намаляване на ранното откриване. Не на последно място трябва да е ранната диагностика на белодробния карцином, каза още доц. Пенчева, уточнявайки, че в почти целия свят има финансиране на нискодозова компютърна томография с цел ранна диагностика на заболяването.
Отношение по темата взе и доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, който беше категоричен, че преди да се разшири профилактичният пакет е нужно да се обмисли защо част от дейностите в него не се ползват от населението. По думите му около 15% от профилактичните прегледи и изследвания не се осъществяват. „Една част не се правят, защото хората просто не искат да ги правят, а други – защото нямат възможност поради различни причини. Нека да помислим как да ги подтикнем тези хора и тогава да слагаме още неща отгоре като скрининг“, каза той. Доц. Киров подчерта и необходимостта от ясен „път на пациента“.
„Трябва да се намери начин как пациентите да започнат да се възползват от профилактичния пакет“, заяви от своя страна председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов. Той разгледа евентуалните варианти за стимули или санкции за пациентите по отношение на профилактиката, които биха могли да се въведат. Идеи в тази насока са например допълнителен отпуск, данъчни облекчения или поемане на една здравна вноска от държавата при провеждане на профилактика. Санкциите биха могли да са повишаване на данъците, защото по думите на Ангелов хората, които не провеждат профилактика, ползват по-голям финансов ресурс за лечение.
Изпълнителният директор на ARpharM Деян Денев подчерта, че съвременната медицина предоставя много по-големи възможности за лечение, но допълни, че те биха били по-ефективни при ранно диагностициране на заболяванията. Световният опит доказва, че профилактиката дава най-добри резултати, когато тя е организирана в скрингови програми със заложени конкретни цели, каза той. Денев се спря и на нуждата от яснота как ще бъдат откривани и насочвани подлежащите на скрининг, определяне на пътя на пациента след провеждането на профилактиката, стимули за медиците, които провеждат профилактика и скрининг, кампания, информираща за ползите от скрининга и други.
В края на срещата членовете на комисията взеха решение на следващото заседание да се вземе решение за създаване на работна група, която да разгледа нужните нормативни промени за създаване на национален център по профилактика, както и на нови скрингови програми.
Полина Тодорова
