Най-сериозен дефицит в системата на здравеопазване у нас се очертава по отношение на медицинските сестри, общопрактикуващите лекари и психиатрите. В същото време, образователната система само частично компенсира този недостиг, а потребностите, определени от съществуващите вече дефицити, остават незадоволени. През последните няколко години напускащите системата кадри като брой започват да надвишават броя на постъпващите в сектора, а разпределението на наличните специалити в страната е крайно небалансирано. Обезпокоителните тенденции са анализирани в доклад на Съвета за икономически анализи с автори Ралица Симеонова-Ганева и Калоян Ганев – преподаватели в Софийския университет. Въпреки че в него се отбелязва, че в България броят на лекарите на 100 хил. души население през 2021 г. е по-висок със сравнявани европейски страни, при определени специалисти се наблюдава изключително голям недостиг.
Недостиг на медици – навсякъде
Авторите на документа припомнят, че недостигът на медицински специалисти е глобален проблем. По данни на Стовната здравна организация към 2006 г. недостигът от медицински специалисти на глобалния пазар възлиза на над 4 млн. лекари, сестри, акушерки и други.
При продължаване на настоящите тенденции и липса на адекватни интервенции към 2030 г. недостигът от здравни работници се очаква да достигне до 15 млн. Например, недостигът на лекари в САЩ се очаква да надхвърли 54 000. Дефицитът става все по-осезаем там, където заплащането на труда на медицинските специалисти е относително ниско. Проблемът е допълнително изострен вследствие на пандемията от COVID-19. Физическото и психическото претоварване на медицинските кадри през този период предизвиква и промяна в нагласите за работа в сектора на здравните работници. При немалка част от тях е отчетено намерение да напуснат медицинската професия или да се пенсионират по-рано, пишат те.
В България – критичен недостиг на сестри и дисбаланс на лекарите
Конкретно за България в анализа се отбелязва, че по отношение общия брой броя на лекарите на 100 хил. души население за 2021 г. стойността за България е по-висока от изчислената за групата европейски държави, с които се сравнява нашата (429,6 срещу 402,5). Подобно е положението при лекарите по дентална медицина. Тези данни обаче не следва да се интерпретират като излишъци, а единствено като наличие на относително по-благоприятна ситуация в контекста на разглежданата група държави, поясняват авторите и допълват, че тази наглед положителна картина по отношение на лекарите може обаче да бъде и подвеждаща.
Конкретно за България в анализа се припомня отдавна известния факт, касаещ кадровата криза по отношение на медицинските сестри. При тях се отчита най-сериозният дефицит в системата и е налице недостиг на близо 17 000 сестри и почти двойно повече, ако страната ни иска да отговори на стандартите за съотношението между броя на медицинските сестри и броя на лекарите. За 2021 то 0,97:1 и е крайно неблагоприятно за адекватното функциониране на здравната система. За да бъде достигнато съотношение 2:118 (което е по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1), дефицитът, който трябва да бъде преодолян, възлиза на над 29 000 сестри повече от наличните в момента. От 2014 г. насам изходящият поток от медицински сестри неизменно надвишава входящия, като за 2020 г. оценката за превишението достига максималната си стойност от 1386 души. През 2021 г. тази оценка възлиза на 344 души, което съответства на входящ поток от 546 медицински сестри и брой на напускащите 890.
Авторите на проучването алармират и че има недостиг от приблизително 1000 общопрактикуващи лекари. Най-голям дефицит има в София, където не достигат близо 200 семейни лекари, Бургас – с липса на над 100 лекари и Пловдив с недостиг на над 70 лекари.
При психиатрите има недостиг от над 460 психиатри на национално ниво, като само в една област не се наблюдава дефицит – област Ловеч. По отношение на останалите специалности (акушер-гинеколози, педиатри, хирурзи), България се представя относително по-добре спрямо сравняваните европейски държави. Въпреки че броят на педиатрите се характеризира с обща тенденция към спад, към 2021 г. само в девет от областите се наблюдава недостиг.
Проблем в системата остава и по отношение на разпределението на лекари, лекари по дентална медицина, медицински сестри и акушерки по отделни области е налице силен дисбаланс. В зависимост от вида медицински специалисти, между 1/3 и 1/5 от тях са позиционирани в област София, а над половината се намират в шест от общо двадесет и осем области – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас.
Образование
Анализът вади извода, че през последните няколко години напускащите системата кадри като брой започват да надвишават броя на постъпващите в сектора.
Като цяло до 2018 г. входящият поток спецалисти е изцяло компенсирал напускащите. Тенденцията за 2021 г. обаче показва, че системата са напуснали 1015 лекари, докато постъпилите са 902. Средно за периода 2012- 2021 г. около 1/3 от обучаваните студенти по медицина са чуждестранни граждани, а по дентална медицина – около 1/5.
Понастоящем образователната система само частично компенсира напускането на лекари и медицински сестри. Потребностите, определени от съществуващите вече дефицити, остават незадоволени, гласи документът.
Решения
Според авторите мащабът на проблемите предполагат цялостно преосмисляне на развитието на човешките ресурси в сектора в дългосрочен план. Най-общо политиките следва да бъдат насочени към формирането на човешкия капитал и намаляване на свръхзаетостта на специалистите в сектора, както и към подобряването на институционалната рамка в посока развиване на конкурентни пазари. Отделно, важно е да бъде подобрен общественият престиж на професията и да бъде осигурена ефективна защита на медицинските специалисти от вербална и физическа агресия.
По-конкретно те предлагат определяне на целеви стойности за броя на медицинските специалисти по отделни категории в дългосрочен план, основани на медианните стойности, наблюдавани в ЕС, съобразяване на размера на държавната поръчка по специалности с необходимостта от постигане на целевите стойности, реформиране на структурите на медицинските специалности с оглед на оптимизиране на разходите за образование на отделните специалисти.
Друга мярка е осигуряване на адекватни стипендии за обучаващите се студенти и специализанти, в това число и по-високи стипендии за студенти обучаващи се в специалности с изразен недостиг на специалисти, обвързани с ангажимент за работа в българското здравеопазване. Нужно е и осигуряване на преференциални студентски заеми за студенти в медицински специалности, създаване на стимули за завършващите студенти, които са български граждани, особено на тези, обучаващи се за медицински сестри, да останат да работят в България. Трябва да се работи и за обратно привличане на българските медици, работещи в чуждестранни здравни системи, създаване на стимули за привличане на чуждестранните граждани, завършващи медицински специалности в България, към заетост в българското здравеопазване, което предполага прилагане на едни и същи критерии за прием на чуждестранни и български граждани.
Политиките следва да бъдат фокусирани върху преодоляване недостига от общопрактикуващи лекари, психиатри и други медицински специалисти. Това предполага задълбочен анализ на факторите, определящи привлекателността на тези професии – адекватност на заплащането; работно натоварване и възможност за ползване на отпуск; условия на труд и други. Нужно е поставяне на силен акцент на политиките върху проблема с недостига от медицински сестри, който допълнително се очаква да се изостри в средносрочен план поради застаряването и пренатоварването на действащите в момента кадри, е друга задължителна мярка според авторите на анализа.
