Трябва да признаем, че имаме нужда от по-малко болници и от по-малко легла. Това заяви доц. д-р Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването и бивш председател на комисията по здравеопазване, който взе участие в VI-я Национален конгрес на БЛС на тема „Политики в здравеопазването“.
Той посочи, че броят на лечебните заведения в България е 341 и че в бюджета на НЗОК за догодина са планирани 2 милиона хоспитализации. „Тези над два милиона хоспитализации трябва да бъдат разпределени на 7 милиона граждани“, отбеляза доц. Тонев. В тази връзка той припомни различни изследвания, според които значителна част от случаите – между 200 000 и 300 000, заради които пациентите се хоспитализират, могат да бъдат изведени в извънболничната помощ. По думите му това би могло да спести ресурс от близо 300 милиона лева, планиран за болнична помощ, който би могъл да се разходи по-ефективно, без да се налага пациентът да влиза в болница, но да получи нужните изследвания в доболничната помощ срещу много по-рационално разпределение на средствата.
Според него трябва да започнем да говорим за болнична трансформация и сливане на лечебни заведения. „Колкото и да звучи несоциално приемливо, това е тенденция, която всички здравни системи в модерния свят прилагат и така, оптимизирайки разходите, успяват да увеличат заплащането на здравните специалисти“, каза той.
Тонев цитира данни на Евростат, според които страната ни продължава да увеличава броя на леглата за активно лечение на фона на тенденцията в страните от ЕС те да намаляват. Припомняме, че според Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на нуждите на населението. В данните за 2021 година фактически използваните болнични легла в странатa от общо 52 246 болнични легла са били 30 569. Това означава, че е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което е 25% от всички разкрити у нас легла.
Тонев разгледа и темата за заплащането на българските медицински специалисти, отбелязвайки, че разликата между страните от Източна и Западна Европа може да достигне десет пъти. Средната годишна заплата за лекар у нас е 16 000 евро годишно на фона на далеч по-високи възнаграждения в редица европейски страни – например близо 160 000 евро в страни като Холандия, Дания и други. „Докато има такива сериозни разлики, това само ще ускорява процесите“, каза той, допълвайки, че по-високите заплати, предлагани на българските медици на Запад ще продължат да са причина те да се реализират навън. Затова, той беше категоричен, че са нужни ясни и отчетливи политики по отношение на заплатите на работещите в българското здравеопазване. В тази връзка той припомни, че в НРД е залегнала клауза за обвързване на минималните заплати на медиците спрямо нивата в Колективния трудов договор за сектора.
Доц. Тонев разгледа и темата за доплащането от страна на българските пациенти поради недофинансирането на системата. България заделя около 4% от БВП за здравеопазване при средно ниво от 7,9% за страните от ЕС. „Наваксването“ до това ниво се реализира чрез доплащане от пациентите или т. нар. out of pocket плащания, като по този показател България е на първо място в съюза с доплащане от близо 40% при средно от около 25% за евросъюза.
Трябва да започнат серия от политики, с които да намалим доплащането от българските пациенти, коментира доц. Тонев.
Той се спря и на голямото натоварване сред медицинските сестри, които поради липсата на стандарти със заложен брой такива специалисти работят на няколко места и са подложени на професионално изтощение.
Доц. Тонев определи като позитивни страни на българското здравеопазване лесният достъп до него, по-ниската цена на образованието по медицина спрямо това на Запад и в САЩ и други.
Полина Тодорова
