Младите лекари трябва да са фокусът на здравните политики. Те имат различни очаквания за своята реализация и професионален път в сравнение с поколенията преди тях, готови са да жертват много по-малко и това трябва да се осъзнае от взимащите решенията, касаещи бъдещето на здравните системи.
Това мнение изрази д-р Алваро Кераме от Европейската организация на младшите лекари, който взе участие в VI-я Национален конгрес на БЛС на тема „Политики в здравеопазването“. Той представи проучване на организацията, разглеждаещо ролята на младите лекари днес, предизвикателстватa пред тях, променените им очаквания за професионалната среда и трудностите, които срещат в работата си. Като особено голям проблем Кераме определи факта, че все повече лекари напускат реалната практика и спират да работят като клиницисти.
Караме посочи, че броят на работещите лекари в Европейския съюз нараства, като през 2020 г. е имало 1,75 милиона лекари на фона на 1,3 милиона през 1990 г. Този ръст се обяснява не само с увеличаването на европейското население като цяло, но и с планирането на нарастването на търсенето на здравни услуги поради застаряването му. Въпреки наличието на повечето лекари в Европа обаче, отбеляза той, все по-често се установяват проблеми в предоставянето на здравни грижи.
Кераме се спря на застаряването на медиците в България, припомняйки, че над половината от лекарите у нас са на възраст над 55 години. „Само след няколко години ще имате проблем, подобен на този в няколко други европейски държави“, предупреди той. Кераме определи за истинска „тиктакаща бомба“ тенденцията все повече лекари, включително и млади, да напускат реалната практика и да не работят като клиницисти. По думите му част от тях напускат изцяло професията, а други избират да работят в различни направления на медицината и здравеопазването, но не и пряко с пациенти. Фактори за това са изначалното голямо натоварване в медицинската професия, увеличаващите се очаквания към специалистите, натискът и напрежението над лекарите, което се изостри с огромна сила по време на пандемията от COVID, но и променените ценности и нагласи на самите млади лекари, обясни той.
Много млади лекари, претоварени от предизвикателствата и условията в клиничната сфера, избират да се оттеглят от длъжностите си. Те са все по-привлечени от възможности за изява извън пряката грижа за пациентите и дори извън самата медицинската професия, насочвайки се към фармацевтичната индустрия, заемайки позиции на здравни консултанти в различни структури и др. Тази тенденция не само подчертава дълбочината на недоволството сред тях, но също така поражда сериозни опасения относно устойчивостта на бъдещето на медицинската работна сила, се посочва в проучването на EJD. “Ако игнорираме тази криза, последствията от нея ще бъдат критични, и това би застрашило ефективността на здравеопазването“, предупреди той.
Кераме се спря и на промяната в очакванията на младите лекари спрямо тези на поколенията преди тях.
Осъщественото от организацията проучване определя младшите лекари като трудолюбиви хора, нетърпеливи да напредват в професионалния си живот и ентусиазирани да подобряват своите умения и знания. Според изводите от анализа обаче, за тази груп лекари работата не е единствената или най-важната сфера от живота им, както може би е било е за предишните поколения. Интервюираните хора в проучването посочват, че за по-старите поколения работата е заемала централна роля в живота е била важен компонент от идентичността им, който е бил необходим за постигане на задоволително личностно развитие. Днешните младит хора обаче не желаят да жертват изцяло своето време или развитие в името на професионалния или икономическия растеж, обясни той. В този смисъл те идентифицират работата като потенциален източник на дискомфорт, когато тя не може да се комбинира с други дейности, които те ценят по-високо като например свободно време, творчески дейност и други, или когато се извършва без достатъчна гъвкавост за отговарят на техните очаквания за професионално развитие, обучение и други.
Въпреки че младите лекари се приемат за мотивирани и ентусиазирани хора, с големи надежди за бъдещата им кариера, в проведени интервюта с тях, те споделят за множество негативни чувства и емоции. Основните сред тях са умора, изтощение, чувство на неудовлетвореност, несигурност, стрес и натиск. Недоволството от работата на младите лекари се влияе от три основни фактора – лоши условия на работа, влошаване на качеството на програмите за следдипломно обучение и трудности в постигането на баланс между професионалния и личния живот.
Младите лекари днес принадлежат на поколението, което отдава еднакво или дори по-голямо значение на личностното развитие, отколкото на кариерата, което може да ги накара да се чувстват ограничени от работата си. Накратко – по-младите поколения не искат да жертват толкова колкото може би по-старите поколения са го правили, сочи и анализът на EJD.
Всичко това трябва да бъде припознато от взимащите решения за здравните политики, както и от болничните мениджъри, посъветва той. За тази цел е необходимо да задълбочим информираността за удовлетвореността от работата на лекарите, особено на по-младите, да се създадат по-благоприятни и гъвкави условия на работа, да се инвестира в програми за квалификация и обучение. В ситуация на недостиг на здравен персонал, младите лекари все повече осъзнават собствената си стойност и се осмеляват да изразят своето недоволство. Този аспект трябва да е от решаващо значение при предлаганите решения, с които да се отговори на очакванията им, каза още Кераме.
Полина Тодорова
