Българският лекарски съюз е възложил да се изготви икономически анализ за въздействието на всички медицински дейности върху икономиката на България. Това съобщи председателят на съсловната организация д-р Иван Маджаров по време на VI-я Национален конгрес на БЛС на тема „Политики в здравеопазването“.

Очаква се резултатите да бъдат представени официално през февруари 2024 г. Анализът ще изследва приносът на лекарите и болниците към икономиката. Проучването ще бъде в четири фази – структура на болниците и лекарите в България, директен икономически принос, допълнителни икономически дейности, общ икономически принос и бъдещи перспективи. Целта е да използваме този анализ навсякъде, където е необходимо, когато защитаваме позицията на БЛС, посочи д-р Маджаров. Първоначалните данни сочат, че България има 341 болници с 54 500 болнични легла, 32 000 лекари и около 28 000 медицински сестри.

Рано или късно трябва да се вземе решения за приватизиране на държавни болници, заяви здравният министър проф. Христо Хинков, който взе участие в конгреса. Имаме много повече болници, отколкото са ни нужни, каза той, определяйки броя им за огромен. Припомняме, по официални данни през 2022 г. България разполага с гъста мрежа от болници – общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. Това е поредният път, в който здравният министър защитава тезата за приватизация на държавни болници. Според него държавни болници да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация, но при условие, че новият собственик запази всички дейности, изпълнявани до момента.

„Знаем за този проблем от 2001, когато беше премахната главата за приватизация в Закона за лечебните заведения. От тогава започна процес роене на болници, на частни болници. Сега строим с триста мъки националната детска болница“, каза той, подчертавайки, че тя е негов личен приоритет. „Със спирането на възможностите за приватизация сме създали възможност за паралелна частна болнична здравна система, която работи добре“, каза той, но и отбелязвайки, че тя „обира каймака“.

Големият брой болници на фона на ресурса в системата обаче води до голямото доплащане от страна на българските пациенти, отбеляза Хинков. Той допълни, че акционерното участие на държавата в държавните структури за 20 години се е увеличило от 40% на близо 80%. Това означава, че през всичките тези години държавата е плащала дълговете на болници, които са се управлявали лошо и не е направен опит това да се подобри, каза Хинков. В същото време, тези болници трябва да се запазят, смята той и давайки конкретно пример с областните лечебни заведения, които по думите му са гръбнакът на здравеопазването.

Според подуправителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Йорданка Пенкова е нужно да има ново разпределение на леглата, категоризация на болниците и диференцирано заплащане. Една и съща дейност, извършвана с различен клас апаратура се заплаща по един и същи начин, посочи тя.

Количеството няма значение, нашата задача е да отсеем добрите от лошите, коментира от своя страна председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му за това ще спомогне дигитализацията на сектора.

В края на форума участниците се обединиха около няколко приоритетни цели.

Меморандумът, който предстои да се сключи очертава някои от бъдещите приоритетни политики в сектора, а именно:

 1. Предприемане на необходимите инициативи за законодателни промени относно въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение на лекарите в България. Изготвяне на методология и оценка за акредитация на продължаващото медицинско обучение. 

2. Разработване и прилагане на политики за справяне с кадровата криза в сферата на здравеопазването, оценка и анализ за определяне на стимули, приоритетни области и специалности. 

3. Изработване на методология и анализ за въвеждане на алтернативни модели на финансиране в здравеопазването в допълнение на съществуващата система, с цел достигане на средните нива на разходи от БВП в сектора за Европейския съюз. 

• Поставяне на фокуса върху по-ефективното разпределение на разходите за здравеопазване, тясно свързано с резултатите.
• Приоритизиране на еднодневните здравни услуги за населението. -Въвеждане на механизъм за поетапно изравняване на заплащането на труда на медицинските специалисти в България със средните нива на заплащане за Европейския съюз.
  

4. Повишаване на нивото на дигитализацията за постигане на по-широка достъпност, по-високо ниво на ефективност на предоставяната здравна помощ и подобряване на координацията между различните нива в структурите на здравеопазването. 

5. Разработване и прилагане на политики за повишаване на нивото на скрининг и профилактика на населението, включително подобряване на информираността на гражданите относно необходимостта и ползите от същите. 

6. Предприемане на необходимите инициативи за законодателни промени за ефективна защита на медицинските специалисти от вербална и физическа агресия. 

Полина Тодорова