Повече средства за изследвания в извънболничната помощ и профилактика са заложени в проектобюджета на НЗОК за 2024 г., който предстои да бъде разгледан в парламента. Финансовата рамка на фонда за догодина достига рекордните 8,1 млрд. лв., от които 7,6 млрд. са планирани за здравноосигурителни плащания или с над 1 млрд. лв. повече спрямо предходната година. Макар и със заявка за изнасяне на повече дейности в извънболничната помощ, разпределението на парите за здраве за догодина не очертава същностни реформи в сектора. Това бе и повод за критика на част от работодателските организации, участващи в Съвета за тристранно сътрудничество, чиито членове разгледаха бюджета на Касата за догодина.
Повече профилактика и изследвания
В бюджета на Касата за 2024 г. се залага ръст на парите за профилактика и изследвания – заявка, която се припознава като амбиция в здравния сектор от всички управници в последните години. Въпреки че увеличението в двете направления на извънболничната медицинска помощ – първичната и специализираната, е значително (над 24% и 21% спрямо парите от 2023 г.), най-много от бюджета на Касата отново ще бъде заделено за болничната помощ, за която са планирани 3,5 млрд лв. на фона на малко над 1,1 млрд лв. общо за СИМП и ПИМП.
Проектът за парите за здраве предвиждва разширяване на пакета от дейности – прегледи, консултации и изследвания, включени в профилактиката по възрастови групи като обем, вид и честота, като се залагат общо 2,5 млн. профилактични прегледи и имунизации при хората над 18-годишна възраст. Kaкто Medical News писа, сред новите моменти, които се включват в профилактичната дейност по Каса, ще са по-честа възможност за извършване на PSA изследване при мъжете и на мамография на млечни жлези при жените, ежегодно извършване на онкопрофилактична цитонамазка при жени над 45-годишна възраст, разширяването на пакет „Клинична имунология“ с четири нови високоспециализирани изследвания и други.
Също така новородените бебета ще имат право на безплатна патронажна грижа вкъщи в продължение на 6 месеца вместо досегашните 14 дни. Разширява се и пакетът профилактични прегледи за бременни здравнонеосигурени жени.
Проектобюджетът на НЗОК залага и 23,5 млн. специализирани дейности в специализираната извънболнична медицинска помощ, както и увеличение на цените на високоспециализирани медицински дейности. Така, според изготвилите го, ще има мотивация за сключване на договори от специалистите в извънболничната помощ с Касата, с което се очаква да намалеят хоспитализираните пациенти по клинични пътеки, в които има същите дейности. В него се предвижда и включването на биомаркерна диагностика на онкологични пациенти, която е ключова за персонализираната терапия при редица заболявания, но главно и в сферата на онкологията.
Отново над 2 милиона хоспитализации
Рамката на парите за здраве за догодина отново планира над 2,1 млн. броя хоспитализации по клинични пътеки и 1,6 млн. клинични и амбулаторни процедури за здравноосигурените лица. Това на практика е броят на отчетените през изминалата година хоспитализации, като въпреки заявката за намаляването им, подобно намаление не се планира.
Сред промените в частта за болнична помощ е нова клинична процедура за ендоваскуларно лечение на периферни съдове, което ще подобри ранната диагностика и лечение в съдовата патология. Промяна има и при три клинични пътеки по физикална терапия и рехабилитация, които ще са разделени в зависимост от сложността, като НЗОК ще заплаща и робот-подпомагаща рехабилитация за лица с Детска церебрална парализа, както и процедури с подводно екстензионно лечение. Ще бъде създадена и нова КП за лъчелечение на деца с анестезия, както и в стандартните процедури на всички новородени ще се заложи измерване на витамин К и неговото задължително даване до опредени милиграми преди изписване от болница, спазвайки медицинския стандарт по „Неонатология“. Предвижда се и разширяване на съществуващите клинични пътеки по неонатология.
Проектобюджетът залага извеждане на дейности от болничната помощ, които могат да се изпълняват в извънболничната помощ, като тези дейности ще се извършват в медицински центрове и ДКЦ със съответната апаратура и специалисти без болничен престой. За да се случи това обаче е необходимо създаването на адеквано финансирани амбулаторни процедури, които да мотивират лечебните заведения в извънболничната помощ за изпълнението им. Планира се и финансиране и на иновативни медицински методи и технологии, сред които робот-асистирана хирургия, роботизирана рехабилитация, ендоваскуларни диагностични и лечебни процедури при инсулт и други заболявания, както това предстои да се договори между БЛС и Касата.
Проектюбюджетът на НЗОК за догодина бе одобрен от всички партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество освен Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според тях здравноосигурителната система се нуждае от конкретен план за развитие, който да е обезпечен с конкретни реформи. Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов посочи, цитиран от БТА, че реформи в предложения проектобюджет на Здравната каса не се виждат и това е основание за организацията да се въздържи от подкрепа. От там отбелязаха нуждата от актуализация на националната здравна карта с мотив, че настоящата здравна карта деформира и дебалансира здравната система, като задължава НЗОК да сключи договор с всяка новооткрита болница, което създава концентрация на неизползваеми болнични легла и специалисти в определени градове и съответно липса на достъп до болнични грижи в други населени места.
Въпреки, че принципно подкрепиха бюджета, критики изказаха и от Българската стопанска камара.
“С предложения бюджет не се променя философията на бюджета от предходните години, като се запазва структурата на заложените здравноосигурителни плащания. Общата оценка на БСК е, че въпреки някои положителни предложения, с проекта не се създават условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението. Предложеният бюджет е разработен в условията на съществуващата нормативна уредба, в която липсват политики за реформиране на здравната система, насочени към подобряване на достъпа и качеството на медицинското обслужване. Разходите за здравеопазване за сметка на пациентите непрекъснато се увеличават и стават непосилни за голяма част от населението. По данни на Световната банка, 50% от здравните услуги се плащат от пациентите, като очакванията са тази тенденция да се запази и през следващата година. Липсват политики за преодоляване на критичното състоянието на общинските болници”, заявиха от БСК.
Здравният министър проф. Хинков от своя страна определи бюджета на НЗОК за балансиран и създаващ стабилна финансова рамка за цялостното функциониране на системата. „Продължаваме тенденцията към увеличаване на разходите за извънболнична помощ и профилактична дейност“, посочи той.
Полина Тодорова
