Специалисти настояха за създаване на Национален план за мозъчен инсулт. На пресконференция с участието на началника на клиниката по неврология в университетската болница „Света Анна“ доц. Росен Калпачки и негови колеги бяха очертани основните предизвикателства пред лечението на инсулт у нас, както и амбицията на експертите за осигуряване на равнопоставено лечение в цялата страна чрез създаване на национални центрове.
„Инсултът е голяма трагедия – това е локална мозъчна смърт и всеки инсулт води до загуба на мозъчно вещество. Нервната тъкан е единствената тъкан, която не може да се регенерира и възстановява през живота на човек и тази загуба е много тежка“, обясни доц. Калпачки. Специалистът посочи, че причините, водещи до инсулт, понякога започват години преди той да настъпи.
След преживян инсулт много от пациентите са с лека или тежка инвалидизация, след което започва дълъг период на рехабилитация, който може да е доживот. „Целият този процес ни даде основание да мислим, че ако искаме да помогнем на нашите пациенти, трябва да излезем от нашата клиника, „от конкретния болен“ и да помислим какво да подобрим в посока лечението на инсулт. Нашият опит показва, че не можем да се справим сами. Инсултът е интердисциплинарен и обществен проблем“, допълни доц. Калпачки.
Новият председател на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев представи визията на организацията за Национален план за борба с инсулта до 2030 г., който бе обсъден на приключилия преди дни Първи национален конгрес по инсулт. Той посочи, че в България всяка година има 40 000 случаи на инсулт. До момента в България няма общоприет план за борба с инсулта. “Такъв план има в Европа и ние, като държава от Европейския съюз, сме се обвързали да приложим подобен план съобразно локалните особености”, допълни той. По думите му планът показва какво трябва да се направи до 2030 г. в България с цел по-добра първична профилактика на инсулта, по-добра диагностика, по-бързо достигане на място, което да осигури адекватно лечение, както и третирането на инвалидизацията след инсулт и възможности за рехабилитация. „Не е идеята човек да получи процент инвалидност и да стои някъде затворен, а да се върне, въпреки своите ограничения, в работния процес“, каза д-р Алексиев.
Планът залага и създаване на национални центрове за инсулт. „Добрата новина е, че всъщност цялата ни гилдия е настроена положително на повече места в България да се извършва съвременно лечение на инсулт. То има категории, неща, които могат да се направят буквално във всяка областна болница. Има и няколко обособени центъра, в които ще се извършва високотехнологично ендоваскуларно лечение на инсулт“, обясни доц. Калпачки. По думите му има и уверение от здравните власти, че този тип структури ще бъдат изградени.
Според целите, заложени в плана до 2030 г. 90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт, а нивото на инравенозната тромболиза в България трябва да се вдигне над 15%. Също така 95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него. Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение. Това ще позволи нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.
Неврологът д-р Добринка Калпачка се спря на необходимостта от създаване на национален регистър на пациентите с инсулт в България. Тя разгледа подробно социалната значимост на това състояние. „Инсултът не е проблем на един човек, той е проблем на цялото семейство. Ние не знаем какво се случва с пациентите, претърпели инсулт след изписване от болницата, какви усложнения имат, имат ли достъп до специалист, каква рехабилитация, получават каква е продължителността на живота им, с какво качество е животът им, колко от тях остават в домовете си, колко са настанени в институции, които от тях са спрели работата“, обобщи д-р Калпачка. По думите й всички тези данни са в една своеобразна „зона на здрача“. „За да можем да определим специфичните за България проблеми и цели, свързани с продължителните грижи за пациентите с инсулт, такъв регистър трябва да съществува“, допълни тя.
Д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в болница „Г. Киркович“ – Стара Загора, се спря на голямата зависимост от времето при лечението на инсулт, както и организацията в първата медицинска грижа за пациентите. „Голяма част от колегите, които работят в спешна помощ все още не са добре запознати с оценката на пациент с инсулт. Част от тях не знаят, че при най-малки съмнения за инсулт пациентът не трябва да бъде оставен вкъщи“, каза тя и сподели за случай на родилка с инсулт, оставена 12 часа в дома си. По думите й с правилни протоколи за работа и организация тези пропуски могат да се преодолеят. Следващият проблем е лечението поради факта, че почти няма болници извън София, в които да се завърши целият процес на механична тромбектомия, който да елиминира изцяло тромба, който е предизвикал инсулта, каза още д-р Манолова. Тя съобщи още, че е паднала долната граница за инсулт, като вече има случаи на хора на 36 години. „Животът на тези хора се променя необратимо, за минути“, коментира тя.
Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия също подчерта нуждата не само на лечение на острата фаза на инсулт, но и последващата рехибилитация, на грижа за пациентите след изписването им и проследяването им от експертите.
Първите симптоми на инсулт
Кои са първите симптоми на инсулт, напомни още веднъж доц. Калпачки.
Това са:
-Внезапно изкривяване на лицето
-Внезапна промяна в говора
-Внезапна слабост в една от двете ръце
„Това е нещо простичко, но ако се усети от близките, може да спаси живот или да не доведе до инвалидност“, каза той.
Полина Тодорова