При пациентите, засегнати от ракови заболявания, които развиват венозна тромбемболия (ВТЕ), актуалният гайдлайн препоръчва избор на директно действащи орални антикоагуланти (ДОАК) пред нискомолекулни хепарини (НМХ) поради по-добра ефективност и безопасност. В рамките на ретроспективна кохорта от реалния свят, обхващаща 5100 пациенти, диагностицирани с различни ракови заболявания (60% с метастатична болест), половината получават ДОАК, една четвърт НМХ, а останалата четвърт: варфарин. Средният период на терапия е 3 месеца.
В последвалия анализ става ясно, че честотата на ВТЕ е значително по-ниска при участниците на ДОАК, отколкото при тези на варфарин или НМХ (съответно 20 сравнено с 30 и 40 инцидента на ВТЕ на 100 човеко-години). Смъртността е значително по-ниска при получилите ДОАК, отколкото в рамото на НМХ (11 сравнено с 21 на 100 човеко-години),както и хоспитализациите по повод кървене (10 сравнено с 27 на 100 човеко-години).
Коментар:
Въпреки кратката продължителност на лечението, най-вероятно поради сложността на основното заболяване и прогнозата, терапията с ДОАК е с очевидни предимства пред НМХ и варфарина по отношение на профилактиката на ВТЕ при онкологични пациенти. До момента качествата на ДОАК са демонстрирани в рандомизирани проучвания, гайдлайни и сега данни от реалния свят.
Източник:
- Riaz IB et al. Comparative effectiveness of anticoagulants in patients with cancer-associated thrombosis. JAMA Netw Open 2023 Jul 3; 6:e2325283. (https://doi.org/10.1001/jamanetworkopen.2023.25283. opens in new tab)
