Министерството на здравеопазването предложи да бъде наложен мораториум върху създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ до утвърждаването на актуализирана Национална здравна карта. Мораториумът ще се простира и над новите комплексни онкологични центрове, както и над разрешаването на нови медицински дейности в болниците.
Припомняме, забраната за разкриване на нови болници бе обявена като намерение от здравния министър проф. Хинков при встъпването му в длъжност, а сега ведомството предлага това с промяна в Закона за лечебните заведения.
От мотивите на ведомството става ясно, че до май 2024 г. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването ще утвърди актуализирана, нова, Национална здравна карта.
Националната здравна карта е инструмент, чрез който се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип. Тя се изработва въз основа на областни здравни карти, по определена процедура, регламентирана в Закона за лечебните заведения. В момента е в сила Националната здравна карта, утвърдена през май 2018 година, без да е актуализирана до момента. Според редица представители на сектора е нужна промяна в НЗК, която да начертае реалните потребости в сектора. Това признават и от МЗ, посочвайки, че като от нейното утвърждаване са минали повече от 5 години, през които в здравно-демографския профил на страната и в здравната система са настъпили много промени, поради което тя не отразява актуалното състояние на системата и на потребностите на населението и не изпълнява своето предназначение.
Единият от случаите, при които се предвижда необходимост от актуализация на НЗК, са значителни промени в здравно-демографската структура на населението на определена територия от страната или на цялата страна. Спрямо 2018 г. населението на страната е намаляло с повече от 9%, което представлява над 600 000 души, отбелязват в мотивите си от ведомството.
Друга съществена част от НЗК е броят на съществуващите легла за болнично лечение и осъществяваните медицински дейности по видове и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури. От съществено значение за осигуряване на потребностите на населението от медицинска помощ е и внедряването на високоспециализирани медицински дейности, свързани с въвеждане на нови здравни технологии.
Медицинската наука и практика е динамично развиваща се област от обществения живот, в която новите технологии, свързани най-вече с електронизация, намират все по-значимо място. По тази причина осигуряването на достъп на населението до тях е от първостепенно значение за гарантиране на диагностика и лечение с най-съвременни методи, които са по-щадящи, прецизни и резултатни. С оглед това въвеждането в практиката на една високотехнологична медицинска дейност е основание за актуализация на НЗК именно с цел осигуряване достъпност на населението до нея, отбелязват от МЗ.
От мотивите към промените се разбира още, че периода от 2019 година до момента са издадени решения на Министерския съвет за одобряване създаването на 6 лечебни заведения за болнична помощ, както и 130 заповеди на министъра на здравеопазването за разрешаване на нови медицински дейности в лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове.
Това обстоятелство изисква актуализация на НЗК в неотложен порядък. Изготвянето на НЗК е сложен и продължителен процес, тъй като се събират и анализират значителни по обем данни. С оглед това и предвид динамиката в процедурите по разкриването на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващи лечебни заведения, е целесъобразно временно, до актуализирането на НЗК, да се преустановят процедурите както по създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и КОЦ, така и по разрешаването на нови дейности в съществуващите лечебни заведения, твърдят от МЗ.
От мотивите обаче се разбира, според МЗ вече започналите и незавършени до влизане в сила на предложената промяна процедури „е целесъобразно да продължат по досегашния ред“, а аргументът е, че всяка от тях е свързана със значителни инвестиции и ангажиране на много ресурси.
Целта на предложените изменения са свързани с изчерпателното и прецизно определяне на случаите, в които НЗК подлежи на актуализация на законово ниво, за да не се допускат пропуски и дълги периоди от време, в които процедурите, основаващи се на Националната здравна карта, да се осъществяват на базата на неактуална информация за потребностите на населението от медицинска помощ, допълват от МЗ.
