След като неколкократно здравният министър проф. Христо Хинков публично коментира, че Агенцията по трансплантации трябва да бъде възстановена като самостоятелна структура, сега МЗ официално направи предложение за това чрез промени в Закона за лечебните заведения.
Припомняме, до 2019 година трансплантационната дейност у нас се администрираше от самостоятелна структура – Изпълнителна агенция по трансплантации. Впоследствие, при управлението на ГЕРБ със здравен министър Кирил Ананиев, бе взето политическо решение нейната дейност да се слее с тази на структура от съвсем друг характер – Изпълнителната агенция по медицински надзор (ИАМН), която контролира дейността и организацията на медицинската помощ в лечебните заведения в страната. Дали това решение е било правилно говорят резултатите – страната ни продължава да е на едно от последните места по брой извършвани трансплантации в ЕС.
За това, че тази стъпка е била погрешна признава и самото здравно министерство. „След сливането през 2019 г. на Изпълнителна агенция по трансплантации с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не беше постигнат очакваният синергизъм при осъществяването на разнородните по своята същност функции, които изпълняваха двете агенции до онзи момент. Като резултат, от 2019 г. до момента се наблюдава намаляване на броя на извършваните трансплантации, а трансплантациите, които се осъществяват у нас през последните години, се дължат в голяма степен на ентусиазма на отделни лекари, а не на активни, насочени към обществото информационни действия и на административно-организационни усилия за стимулиране и мотивиране от страна изпълнителна агенция „Медицински надзор“, посочват от МЗ.
От там предлагат връщането на агенцията по трансплантации да стане факт от 1-ви февруари 2024.
Създаването на самостоятелна агенция, компетентен орган за управление, координация и контрол на трансплантацията ще даде възможност за концентриране на административните усилия в това специфично направление, както и създаване и поддържане на съответния експертен капацитет, отбелязват от ведомството.
Очакванията от възстановяването на ИАТ са свързани със засилване на процесите по ангажиране на всички лечебни заведения в системата на трансплантационния процес и определянето на техните задачи. Отделно от това се очаква активни действия по въвеждане и практическо прилагане на програма за оценка и кондициониране на донори, реализиране на различни обучения на лекарите в лечебните заведения и пряко ангажиране на ръководствата на лечебните заведения в реализацията на потенциални донорски ситуации, се казва в мотивите на МЗ към предлаганите промени. Припомняме, че редица специалисти споделят, че малкият брой трансплантации у нас се дължат именно на лошата организация на трансплантационния процес в страната и малкото донорски ситуации. Проблем е и че листата на чакащите за нов орган не се обновява спрямо състоянието на потенциалните рецепиенти.
За да стане факт обособяването на агенцията по трансплантации, е нужно предложението на МЗ да бъде гласувано от парламента.
По официална статистика чакащите за трансплантация българи са близо 849. Най-много от тях или близо 800 живеят с надежда за нов бъбрек.
Полина Тодорова
