Базалният инсулин с възможност за инжектиране веднъж седмично, наречен инсулин икодек, все още преминава през процедурата по одобрение на Агенцията за безопасност на храните и лекарствата в САЩ (FDA). В наскоро публикувано проучване препаратът бива сравнен с инсулин гларжин при пациенти със захарен диабет (ЗД) тип II, които вече са преминали на базално-болусен режим.
Сега, в рамките на ново, спонсорирано от производителя проучване, близо 1000 пациенти в зряла възраст, които не са били на предходно лечение с инсулин, биват разпределени на случаен принцип да получат икодек (70 U седмично) или гларжин (10 U дневно); първоначалните дози биват титрирани до постигане на стойности на плазмената глюкоза на гладно между 4.4mmol/L и 7.2mmol/L. В началото на проследяването средната давност на ЗД е 12 години. Средните стойности на гликирания хемоглобин са 8.5%, а средните стойности на глюкозата на гладно са 10.3mmol/L. Приемът на перорална противодиабетна терапия, с изключение на сулфанилурейните препарати, бива продължен в хода на проучването.
На 52-ра седмица от проследяването стойностите на HbA1c намаляват повече в рамото на икодек, отколкото на гларжин (с 1.55 сравнено с 1.35 процетни точки), а делът на времето, прекарано с плазмена глюкоза в зададените референтни стойности е по-висок отново при икодек спрямо гларжин (72% сравнено с 68%). Клинично значимата хипогликемия се среща по-често в рамото на икодек (0.30 сравнено с 0.16 инциденти за човеко-година). При пациентите от двете групи се постига средна доза от 30 U инсулин дневно в края на проследяването.
Източник:
- Rosenstock J et al. Weekly icodec versus daily glargine U100 in type 2 diabetes without previous insulin. N Engl J Med 2023 Jun 24; [e-pub]. (https://doi.org/10.1056/NEJMoa2303208. opens in new tab)
