Близо четири часа продължи извънредното заседание на парламентарната комисия по здравеопазване, на което бе изслушан здравният министър проф. Христо Хинков. Поводът бе породилото се напрежение, касаещо електронните рецепти за антибиотици и при лекарства за диабет, които са задължителни от началото на миналата седмица. Участие в него взеха редица представители на здравния сектор, повечето от които се обединиха около мнението, че системата за проследяване на лекарства не функционира добре и трябва да бъде надградена. От своя МЗ в лицето на ресорния министър пое ангажимент за промяна на електронните рецепти за спешните медици.
Министерство на здравеопазването има два варианта за решаване на проблема с рецептите, изписвани от лекарите в спешна помощ, обясни здравният министър Хинков. Припомняме, преди дни от Националната асоциация на работещите в спешната помощ заявиха, че задължителното изписване на антибиотик чрез електронна рецепта лишава пациентите на извънболничната спешна помощ от своевременно лечение с антибиотици. Причината е че лекарите и медицинските фелдшери и лекарски асистенти на този етап могат да изписват само рецепти на хартиен носител.
Единият вариант, посочи здравният министър, е наредбата да се промени и да се разреши само спешните екипи да могат да изписват хартиени рецепти, а другият вариант е всички спешни екипи да бъдат снабдени с електронен подпис. По-късно той обясни, че още следващата седмица ще бъде решен проблемът, за който сигнализираха лекарите, така че кодът на лекарството, който изписва медикът, и кодът, който се вижда в аптеката, да бъдат еднакви. Замяната на антибиотик ще остане възможна, само ако лекарят изрично е отбелязал това в електронната рецепта.
Председателят на комисията проф. Костадин Ангелов заяви, че в България липсва яснота какво е количеството на наличните медикаменти във всеки един момент. „Така е създадена организацията на законово ниво, че се създава една мъгла и пази всички, които са под мъглата“, каза той. „Ние не контролираме нищо“, коментира Ангелов. По думите му е нужно да се създаде единна система, в която да се вижда абсолютно всичко в процеса на лекарствоснабдяване, предписване и отпускане на медикаментите. Има ли в България фирми-търговци на едро, които купуват и продават лекарства, без да подават информация в Специализирана електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА), въпреки че по закон са длъжни да го правят, попита той. По думите му същестува практика с едно разрешение от ИАЛ да се осъществяват няколко износа и вноса. Ангелов попита защо не е възложено на „Информационно обслужване“ да разработи СЕСПА, а тя е разработена от един човек, сключил граждански договори с ИАЛ и Министерството на здравеопазването.
За последната седмица продажбата на антибиотици е намаляла с 25%, съобщи от своя страна заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов. Той призна за бъгове в системата на електронното предписване, които по думите му нямало как да бъдат прогнозирани. „За тази една седмица решихме поне 5 големи проблема – за случаите, когато има предписана повече от една опаковка от дадено лекарство, за кодовете на лекарства от паралелен внос, за денталните лекари и т.н.“, заяви той. По думите му предстои към националната здравно-информационна система да бъдат прибавени и стоматолозите, които имат лечебна дейност във факултетите по дентална медицина, както и фелдшерите. Проф. Гетов се спря на нуждата от електронни рецепти като средства за борба с антибактериалната резистентност.
„Антибактериалната резистентност е категорично един от кардиналните проблеми на здравеопазването у нас“, заяви и д-р Александър Симидчиев. По думите му, проблемът не е в самата електронната рецепта, а това, че тя извежда на светло много проблеми.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров беше категоричен, че лекарите не трябва да бъдат обвинени, че са против дигитализацията в сектора. Процентът на изписалите електронна рецепта български лекари преди 16-ти октомври е много по-голям от процента на тези, които са я изпълнили, заяви той. „Моля да престанем с това кой е бил подготвен и кой не“, посочи д-р Маджаров и настоя за решаване на проблемите, породени от изискването за задължителни електронни рецепти. По думите му цифрите, които се посочват за изпълнени рецепти, са прах в очите на фона на преминалите през лекарските кабинети пациенти. „Ние не знаем какво е доставено по складовете и аптеките“, посочи още той, допълвайки, че изискването за електронна рецепта не гарантира проследяемост. „Нека не превръщаме едно добро в очернена дума“, апелира още председателят на БЛС и настоя институциите да се вслушат в сигналите и оплакванията за проблемите. Д-р Маджаров беше категоричен, че няма съсловно напрежение по темата за електронните рецепти.
Няма противопоставяне между съсловията, категоричен бе и председателят на Българският фармацевтичен съюз Димитър Маринов. Не знам защо се насажда мнение, че лекарите и фармацевтите са на нож, няма такова нещо, заяви той. Въпреки това, Маринов беше категоричен, че въпросът за електронното предписване е въпрос на желание, не е въпрос на възможности. „Възможностите са уредени и разписани“, каза той. Според него в момента наличностите в аптеките трябва да са именно въз основа на предписанията на лекарите.
Според директора на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов трябва да има максимална прозрачност на данните и е нужно да се обсъдят възможностите за надграждане на системата, в която информацията да бъде публична. Той информира, че за търговци на едро и търговци на дребно с лекарства са установени нарушения в извършените 450 проверки. Нарушения са констатирани в 25% от случаите, като при всяко трето е установено неподаване на данни към СЕСПА. От думите му стана ясно, че ИАЛ трябва да проверява около 3300 аптеки в страната и десетки търговци на едро на лекарства, а контролиращите от агенцията са едва осем души.
Основните проблеми, с които се сблъсахме, са предимно технически, ние не искаме да променяме терапията. Нито има диктат от наша страна, искаме единствено рецептата да бъде написана правилно, за да можем да я изпълним, заяви и председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Според него проблемът се поражда в номенклатурата в софтуера на лекарите, както и факта, че СЕСПА изначално не работи добре. „Как ще разберат лекарите какво има и какво не, като то нормативно го няма“, посочи той. По думите му СЕСПА а трябва да се допълни.
Българската генерична фармацевтична асоциация от своя страна предупреди за сериозен риск за системата на лекарствоснабдяването неконтролираното генерично заместване.
