Пробойните в здравната система продължават

Средствата за здравеопазване в България, от които над 7 млрд. лв. са заложени само в бюджета на НЗОК за тази година, ще продължат да се използват неефективно. Част от пробойните на системата продължават да са факт след поредния неуспешен законодателен опит и частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства и медицински изделия, а други бяха признати от наскоро от представители на самата Здравна Каса на среща с медиите.

Двойният аршин за обществените поръчки за лекарства

В последните седмици фокус на работата на парламента, касаещ здравния сектор, бе опитът за вменяване на изискването и частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства и медицински изделия, така както правят държавните и общинските лечебни заведения. В момента Законът за обществените поръчки позволява те да са освободени от това изискване, въпреки че използват обществен ресурс, което създава и съмнения за нелояни практики, ощетяващи бюджета на Касата.

Темата влезе във фокуса на обществено внимание в началото на 2020 г., когато тогавашният управител на НЗОК д-р Дечо Дечев обяви, че НЗОК плаща едно лекарство за частна болница на 7 пъти по-висока цена, отколкото плаща за същия медикамент на държавна и общинска болница, и определи законовата възможност за това за лобистка. Проверка на Касата бе установила, че от 29 болници, ползвали лекарството, първите 11 заплащали на по-високи цени са частни, които не провеждат и обществени поръчки. В опит да регулира процеса, миналата година Министерство на финансите предложи законови промени, с които и частните болници да се задължат да провеждат обществени поръчки, ако повече от 50% от приходите им са от държавния или общинския бюджет и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Те бяха приети на първо четене, но окончателно отхвърлени наскоро, като „за“ промените се обявиха единствено депутатите от „Продължаваме промяна и Демократична България“. Двойният аршин, с който се третират различните лечебните заведения стана и повод за становище от Министерството на финансите, в което от ведомството посочиха, че над 750 млн. лв. от средствата на данъкоплатците ще се изразходват от частните болници непрозрачно.

От там дадоха и конкретен пример със същото лекарство, посочено и от д-р Дечев, което се използва при лечение на рак на белия дроб. През май месец 2023 г. Здравната каса е заплатила на частните болници общо 138 887 лв. за него, а за почти същото количество в държавните болници – само 9 638 лв., т.е. цената на единица лекарствено вещество е 12,4 пъти по-висока в частните болници. Това не е изолиран случай, а тенденция, която се отчита при много от доставките на лекарства, медицински изделия и консумативи, посочиха от МФ.

Според анализ, изготвен от ведомството, през 2022 г. българските данъкоплатци, чрез вноските си в Здравната каса, са заплатили 2,04 млрд. лв. на всички болници в страната за осигуряване на лекарства, консумативи, медицински изделия и др. Сумата не включва заплащане на труда на медицинските специалисти в частните, държавни и общински болници, а само парите на данъкоплатците, които се ползват за стоките и услугите, които болниците закупуват от външни доставчици. Поне 750 млн. лв. от тях, или 37% от тези над 2 млрд. лв., българските данъкоплатци, чрез Здравната каса, заплащат на частни болници, отбелязват от МФ. Независимо че болниците са собственост на частни лица, тези средства са публичен ресурс и е задължително да се разходват прозрачно, в условията на равнопоставеност и свободна конкуренция, което се постига чрез доставки по Закона за обществените поръчки. Именно затова Европейският съюз е въвел изискване всички болници, които разходват публични средства, да прилагат при покупките си правилата на ЗОП, независимо дали са частна, общинска или държавна собственост, посочиха от ведомството. От там са категорични, че с отхвърленото от депутатите предложение за промени в Закона за обществените поръчки се дава право на частните болници да продължават да разходват тези средства на данъкоплатците без конкуренция, публичност и прозрачност, които да гарантират оптимални цени. Срещу страната ни е започнала процедура за нарушение на европейското право, във връзка с прилагането на това изключение досега, допълват от МФ.

Фиктивните хоспитализации на фона на меки санкции

Емблематичен пример за злоупотреби със средствата за здравеопазване у нас са и фиктивните хоспитализации, новините за които дори вече не впечатляват следящите сектора. Наскоро публично достояние стана фрапантен случай с частната болница „Централ онко хоспитал“ в Пловдив, при който разследване на btv разкри цели 12 фалшиви хоспитализации на две деца от едно семейство. Проверка на Касата потвърди, че фиктивните хоспитализации са били период от една година и са били по три различни клинични пътеки. Болницата бе наказана с прекратяване на договора по съответните клинични пътеки и връщане на неправомерно взетите пари, възлизащи на около 16 000 лв

Санкциите за подобни откровени злоупотреби с парите за здраве най-често обаче са временни и с недостатъчно тежък характер. За това признаха наскоро представители на НЗОК на среща с медиите. Проблемът обаче идва от там, че след частично прекратяване на договора по дадена пътека с конкретен лекар, впоследствие има възможност той да се възстанови. „В частта прекратяване на договор не са много ясни нещата. При първо нарушение е частично прекратяване, при повторно – целия договор“, заяви Ганка Аврамова, директор на дирекция „Бюджет и финанси“.

От Касата признаха, че многократно са имали предложения за промени в тази насока и подчертаха, че основен инструмент ще е дигитализацията на процесите в сектора.

Около случая с фиктивните хоспитализации в Пловдив, отново там, бе разкрита и друга още по-мащабна схема за източване на НЗОК чрез фалшива документация за помощни средства за инвалиди.  Само за година престъпната схема е успяла да присвои над 5 милиона лева, фалшифицирайки протоколи за скъпи медицински изделия.

Проверките на НЗОК

Според отчета за дейността на НЗОК за изминалата 2022 г. са извършени общо 4 295 броя проверки на болници, което е със 129 повече от предходната година. Сумите, отхвърлени на предварителен контрол в болничната медицинска помощ, са 8 641 592,79 лв., което е 0,23% от общо изплатената дейност за болнична медицинска помощ. От Касата отчитат и че се забелязва тенденция към повторяемост на основните нарушения, като най-честите сред тях са неспазени индикации както за хоспитализация, така и дехоспитализация, неизпълнение на диагностично – лечебния алгоритъм, неосигурено лечение на придружаващи заболявания и усложнения на пациента, отчитане на дейност, която не е извършена, отсъствие на пациенти по време на внезапни проверки, нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, както и документиране на лечебния процес и други. Общият брой на жалбите от страна на пациенти в НЗОК за изминалата година са, касаещи болничното обслужване, са 447 и най-често се отнасят за отчетени, но неизвършени дейности, неправомерно поискани суми, които са гарантирани от бюджета на НЗОК, неудовлетвореност от качеството на предоставените медицински услуги, допълнително заплатени суми за допълнително обслужване.

Всичко това е нагледно доказателство, че е нужен допълнителен – както превантивен, така и последващ контрол от страна на институциите, с които да се осигури прозрачно и оптимално разходване на средствата в най-важния обществен сектор. За момента обаче смелите решения в тази посока от страна на законотворците остават само пожелание, а пробойните, с които парите в него се разпределят неефективно, продължават да са факт.

Полина Тодорова