12% от населението на България или близо 800 000 души нямат осигурен достъп до първична медицинска помощ. Това се посочва в становище на Националното сдружение на общините по предложени промени в Закона за здравето, предвиждащи да се създаде специализирана мобилна помощ, която да обслужва отдалечени региони. Те бяха предложени от депутати от„Има такъв народ“ и с тях се предлага и създаване на Нова агенция „Превенция, профилактика на здравето и медицински проучвания“, която да координира работата на мобилните пунктове.
Идеите за създаване на мобилни пунктове за първична медицинска помощ са провокирали множество становища. Всички те признават затруднения достъп до ПИМП в отдалечените райони, но набелязват и голям брой критики и въпроси спрямо предложените промени. От НСОРБ посочват, че в края на 2020 г. у нас има 5257 населени места, от които 257 града и 5000 села. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 – с над 1000 души, посочват от НСОРБ. Общопрактикуващи лекари има регистрирани в 239 града и в 627 села. На непълен график лични лекари има в още 9 града и в 491 села. Във всички останали 929 малки града и 3882 села, в които живеят 800 000 души или 12% от населението на България, няма осигурен достъп на място до първична медицинска помощ.
През 2021 г. средната осигуреност с лични лекари в страната е един на 1711 здравноосигурени лица. В сравнение с 2020 г. осигуреността се увеличава минимално с 1,69%, когато 1 лекар е обслужвал 1741 пациенти.
От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 – с над 1000 души, посочват от НСОРБ. От там посочват и че жителите на отдалечените села срещат сериозни затруднения с достъпа до първична медицинска помощ поради липсата на лекари, лошата инфраструктура и отдалечеността. Добър пример в посока оказване на подобни грижи е община Кърджали, които са осигурили мобилен медицински пункт за прегледи по график в селата.
Като цяло сдружението подкрепя идеята за създаване на мобилни пунктове, но при ясно разписани правила и осигурено финансиране. От там задават въпроса и на фона на кадровата криза в здравния сектор у нас откъде ще се осигурят необходимите медицински специалисти, към коя структура ще бъдат организирани пунктовете, както и изказват сдържано мнение по повод необходимостта от създаване на нова структура.
От Министерството на здравеопазването също имат становище по идеята за подобни пунктове. От там посочват че всяко такова предложение следва да бъде реализирано чрез въвеждане на прецизна регламентация на видовете дейности, които могат да бъдат осъществявани както и статута на субектите, които ги осъществяват. От ведомството отбелязват, че законопроектът не позиционира ясно мобилната медицинска помощ спрямо пакета здравноосигурителни дейности, гарантирани от бюджета на здравната каса и това би довело до неяснота относно хората, които могат да се ползват от мобилната медицинска помощ, източника й на финансиране, както и не обяснява евентуалното дублиране на тази дейност, ако например тя се осъществява за сметка на държавния бюджет с идентични дейности. МЗ не приема създаването и финансирането от държавни бюджет на нова администрация, дублираща установени работещи структури.
Според МЗ законопроектът трябва да бъде преработен основно и при възприемане на ясна концепция за въвеждане на мобилна медицинска помощ да бъдат направени необходимите промени в други текстове на закона за здравето, както и други закони.
От Фармацевтичния съюз посочват, че липсва анализ и прогнозен брой на предполагаемите мобилни манипулационни, които ще са нужни, както и районите, които биха обслужвали и населението в тях. От там също не приемат създаването на нов контролен орган, чиято издръжка годишно ще бъде около 5 милиона лв. БФС е категоричен, че ако се стигне до създаване на мобилни манипулационни пунктове, в тях трябва да бъдат отпускани само лекарствени продукти, които не са по лекарско предписание и уточняват че по този точка има противоречие в предложените законови промени.
Според Изпълнителната агенция по медицински надзор законопроектът съдържа редица неясноти, сред които дали санитарните автомобили ще подлежат на регистрация и към кого, към коя структура ще бъдат те и повдигат други въпроси.
На обратното мнение са НЗОК, които нямат никакви забележки по предложените промени.
