Трябват спешни промени в Закона за здравето, които да намерят решение на зачестилата агресия срещу медицински специалисти и да дадат гаранции за обезпечаването на грижите за пациентите. Около тази идея се обединиха участниците във Второто издание на болничен мениджърски консилиум по формиране на политики в сектор „Здравеопазване“, организирано от Българската болнична асоциация. Темата на срещата бе обществената отговорност към медицинските специалисти и участие в нея взеха мениджъри на болници, лекари, експерти, представители на законодателната и изпълнителната власт.
Подкрепа за намиране на решение за проблема изрази и Българският лекарски съюз чрез проф. Милена Станева, член на УС на БЛС, която изнесе тревожни данни за агресията срещу медици в България. „У нас всеки втори медик е бил жертва на вербална агресия, показва проучване на агенция Тренд поръчано от БЛС“, каза тя.
Доц. Цветелина Спиридонова, зам.председател на ББА, подчерта, че липсата на доверие към лекарите и агресията в обществото е проблем, който върви във възходящи темпове през последните години. „Агресията във всичките й форми е признак на примитивизация на всяко едно общество. Когато тя се отнася към медицинските специалисти, то добива особен аморален оттенък и е резултат от загуба на доверие и занижената здравна култура на населението. Особено притеснителни са първичните обвинения към медицинските екипи, които са базирани на емоционални реакции, а не на компетентност. Това допълнително публично подкопава авторитета на хората, които реално спасяват човешки живот, а мениджърите сме принудени да се справяме с допълнителни разходи за охрана, за погасяване на материални щети, вместо да инвестираме тези средства в съвременна медицинска апаратура, например.“, каза доц. Спиридонова.
За промени в законодателството апелира и представителят на сдружението на общинските болници д-р Кети Манолова и управител на МБАЛ „Христо Стамболски“ в град Казанлък.
„С годините проспиваме набирането на все по-голяма сила на „мненията“ в социалните мрежи, в които откровено се клеветят медицинските лица на база лично мнение, изразено анонимно“, каза д-р Манолова и маркира също, че основен повод за напрежение е, че пациентите не знаят „пътя на пациента“, когато имат оплаквания и в спешните центрове се натрупват неспешни пациенти.
Д-р Гергана Николова от БЛС поиска по-конкретно разяснение на записаният в НРД текст, че медицинското лице може да откаже да окаже помощ, ако „животът му е пряко застрашен“. „Моля за уточнение, кога да се чувстваме застрашени? Когато ни разбият вратата на кабинета, когато ни обиждат и крещят срещу нас или когато опрат нож в гърлото ни?“, попита Д-р Николова. Тя повдигна и темата за здравнонеосигурените лица и покриването на разходите за тяхното лечение, фиктивното им преминаване като „спешни“, за да бъдат обслужени безплатно, което обаче коства много на системата и някой трябва да заплаща за това.
От името на Център за защита на правата в здравеопазването, бившият министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров заключи, че противопоставянето лекар-пациент е абсолютно нелогично. „В това общуване единият човек търси помощ, другият я предлага. За да се успокои системата на здравеопазването правилният подход е да променим нейната посока и тя да е по-малко административна и повече пазарна. Тогава ще има по-добро качество и по-добра цена“, каза д-р Кацаров.
Девалвация във вярата в правилната преценка на лекарите е проблем в общуването с пациентите и според изпълнителния директор на най-голямата спешна болница у нас УМБАЛСМ „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.
Зам. министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски изнесене притеснителна информация от световно проучване за прекомерната натовареност на медицинските лица, което показва, че най-изложени на „бърн аут“ са именно медицинските специалисти. От името на МЗ той изрази подкрепа за инициативата.
Сред основните фактори провокиращи агресията, според представителят на БАПЗГ Петя Недкова са лошата комуникация между медици и пациенти, лошата организация на работа, ниската степен на информираност на пациентите, употребата на алкохол и упойващи вещества. „Огромен проблем се явява в последните години кадровия дефицит, особено при медицинските сестри. Налице е професионално прегаряне, което е усещане за непостижими резултати, с което се губи качеството на услугата и от това страдат всички“, посочи тя.
Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници, заключи, че пациентите си позволяват агресивно поведение, защото смятат, че здравеопазването е безплатно и им се полага, но трябва да стане ясно, че медицинското обслужване не е безусловно и пациентите имат не само права, но и задължения.
„Лекарите трябва да бъдат приравнени към органите на власт, срещу които всяка агресия – вербална или физическа, по време на изпълнение на служебните им задължения, се квалифицира като хулиганство“, каза доц. Васил Пандов, член на парламентарната здравна комисия.
От името на изпълнителната власт на събитието на ББА присъства и съветникът на премиера по здравните въпроси д-р Петър Грибнев, който заяви, че правителството е в абсолютен консенсус с желанието на медицинското съсловие да работи в условия на увереност и комфорт. „В никакъв случай не трябва медицинските специалисти да се страхуват да не бъдат нападнати, обидени или ударени на работното си място. Ролята на законодателната власт е да влезе в детайлите и те да бъдат обусловени в законодателни промени, които да гарантират спокойствието на медиците“, категоричен беше и съветникът на премиера по здравните въпроси д-р Петър Грибнев.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова се спря на факта, че много пациенти се самолекват като разчитат и развиващите се технологии за това, което обаче води до неглижиране на труда на лекарите. „ББА вярва, че грижата за нормалното протичане на дейността на медицинските специалисти е една от гаранциите, че ние ще можем да ги задържим и мотивираме да работят и да се развиват в България“, каза тя.
Българската болнична асоциация пое ангажимент да синтезира споделените идеи и да подготви предложение за законодателни промени, които ще внесе в парламентарната комисия по здравеопазване.
