Въпреки провеждането на частични интервенции в областта на майчиното и детско здраве, в България все още липсва цялостна и интегрирана национална политика, която да гарантира необходимата структура, ресурси и организация на педиатричната помощ, адаптирана към нуждите на българските деца. Този извод е посочен в приетата наскоро от кабинета Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030. Тя е разработена след анализ на здравното и демографско състояние по ключови показатели, включително на детската смъртност, както и на изпълнението на национални програми, свързани с подобряване на детското и юношеското здраве и педиатрични грижи.
Стратегическият документ отчита големи дисбаланси в здравните грижи към децата у нас и излиза с изводи за влошени показатели за детското здраве.
След реформите, проведени в системата на здравеопазване след 1999 г., дейностите, свързани с детското здравеопазване, особено в неговата извънболнична част, бяха в голяма степен дезинтегрирани и претопени в общата структура на системата на здравеопазване. Премахването на участъковите педиатри, централизираните детски консултации, патронажни грижи, училищно здравеопазване и връзките им с педиатричните болнични отделения след създаването на статута на общопрактикуващите лекари и разделянето на първичната, специализираната извънболнична и болнична помощ, както и премахването на т.н. „райониране“ имаха положителна роля върху възможностите за избор на пациентите, но нарушиха връзките между отделните нива на педиатрична грижа, без да има създадени алтернативни механизми, гарантиращи непрекъснатост и комплексност на тези грижи, е посочено в стратегията.
Осигуреност с педиатрични легла
Основният извод в стратегията е, че у нас липсва координирана система за болнична педиатрична помощ, която да оказва комплексна диагностично-лечебна помощ за деца. От анализа става ясно, че страната ни разполага с достатъчно педиатрични легла в болниците, но е проблем тяхното разпределение. Разкритите специализирани педиатрични легла в страната са 3935, от които 1450 легла по неонатология и 2485 легла по педиатрия. От леглата по педиатрия само 215 са 64 специализирани по профилните детски специалности и са разкрити в лечебни заведения в градовете София, Варна и Плевен. Осигуреността с легла в областите варира значително – от 0,77 на 1000 деца в област Перник до 4,55 на 1000 деца в Област Пазарджик, което трудно би могло да бъде обяснено с вариации в здравни статус на децата, гласи документът. В него се допълва, че тези диспропорции се намаляват на регионално ниво, но остават значими. Що се касае за осигуреността с легла по неонатология анализът показва, че на национално, регионално и областно ниво е налице необходимият капацитет за посрещане на нуждите, както и че структурите по неонатология са добре осигурени с материалнотехническа база и ресурси.
Според авторите на стратегията част от болничния капацитет обаче е осигурен в малки болници с местно значение, които осигуряват добър достъп до болнични услуги, но са с изчерпващи се възможности по отношение на предоставянето на качествени и комплексни педиатрични грижи на място. Често тези болници осъществяват трансфер на пациенти до по-големите болници с областно значение. Ето защо е необходимо да се намери добър баланс между възможностите за добър достъп и предоставяне на услуги в общността и гарантирането на подходящото ниво на болнично лечение. По данни на РЗИ голяма част от педиатричните структури имат нужда от подобряване на материално-техническата база, включващо осигуряване на необходимото оборудване за гарантиране на качеството на лечебно-диагностичния процес и създаване на безопасна и приветлива среда за децата. В болниците липсват и достатъчно развити услуги за психологическа подкрепа на децата и родителите, създадени условия за неразделяне на майките и децата, освен в случаите на медицински риск и др. Също така системата за здравни услуги за деца съществува самостоятелно и изолирано от другите системи, предоставящи услуги за деца и семейства, без ясни механизми за координация и интегриране на грижите.
Разпокъсаност на педиатричните грижи, особено в София
Стратегията се спира на проблема с липсата на добра организация в педиатричните грижи дори в София, която изобилства от медицински структури, повдигайки по този начин за пореден път необходимостта от създаване на Национална детска болница.
Проблемите в грижата и лечението на децата са ясно очертани на територията на цялата страна, но най-вече в град София, където проблемът не е толкова липсата на специалисти, а от факта, че на фона на голямото потребление на медицински услуги за децата от цялата страна, педиатричната помощ се оказва на различни места, отдалечени едно от друго, което създава разпокъсаност в медицинското обслужване, се казва в документа. Големият брой лечебни заведения в София, които оказват медицинска помощ за деца в различни направления, въпреки осигуреността с висококвалифицирани медицински специалисти и високоспециализирана апаратура, в много случаи поради разпокъсаността на териториален принцип създава предпоставки за затруднения в достъпа на децата до навременна качествена медицинска помощ. С това правото на навременен достъп на децата до необходимата специализирана медицинска помощ е недостатъчно гарантирано и създава предпоставки за неравнопоставеност на децата, особено за тези от рискови и уязвими групи, гласи стратегията. Този проблем се отразява негативно както на децата пациенти, така и на техните родители, е посочено в стратегията.
При наличие на сложен или неясен медицински проблем, детето често се налага да обиколи няколко болници, докато попадне на необходимите специалисти. Проблемът е очертан в случаите на спешност, когато в кратки срокове следва да се окаже необходимата медицинска помощ на детето от точните специалисти и в лечебно заведение, което има нужната апаратура и оборудване. Проблем се явява и при случаи на заболявания и състояния от мултидисциплинарен характер, при които съществува необходимост от едновременно проследяване и лечение от различни по вид медицински специалисти на едно място, което е особено ярко представено при децата с редки заболявания.
Разпокъсаността на настоящия етап на медицинската помощ не предоставя достатъчно условия за комплексно медицинско обслужване, което е една от основните целеви препоръки за развитие на детското ни здравеопазване. Тези проблеми са предпоставки като цяло за недостатъчно обезпечени условия за качествено медицинско обслужване на децата както в София, така и на тези деца от цялата страна, пише в стратегията.
Разпръснатата в различни лечебни заведения педиатрична здравна мрежа в София изключително много затруднява и обучението на студентите и специализантите в областта на педиатрията, тъй като не е възможно на едно място да им се покаже интегралността на специалността Педиатрия. Освен това, поради липсата на тясна всекидневна комуникация между отделните педиатрични специалности, се губи общият поглед върху проблемите на малките пациенти. Това, освен че вреди на възможностите за навременна и точна диагностика и лечение, оказва негативно влияние на квалификацията на самите лекари. При разпръсване на отделните специалности в различни точки на града, с времето настъпва деквалификация сред специалистите, които работят по определен тесен проблем , е разписано в нея.
Стратегията повдига и нуждата от създаване на Национална детска болница, интегрираща болнични и амбулаторни услуги в областта на диагностиката, лечението и наблюдението на деца със заболявания в обхвата на всички медицински специалности.
Малко педиатри
Документът се спира и на кадровото обезпечаване на педиатричните грижи. Броят на лекарите – специалисти по педиатрия в страната през 2021 г. е 1 408 и нямалява спрямо предходните години. При специалностите от детски профил в национален мащаб се установява недостиг, особено в по-малките области на страната. Друг проблем е и силно неравномерното разпределение на специалистите. В петте града с най-много деца (София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора) са концентрирани 890 от специалистите, което е близо половината от наличните човешки ресурси за цялата страна (45%), като от тях педиатрите са 534. Проблем е липсата на осигурени благоприятни условия за продължаващо медицинско обучение на работещите в системата за детско здравеопазване, гласи още стратегията.
Детска смъртност
Голямо внимание в анализа се обръща на детската смъртност, защото тя е сред ключовите индикатори за качеството на педиатричните грижи. Според данните през последните две десетилетия е налице трайна тенденция на намаляване на детската смъртност. През 2020 г. коефициентът на детска смъртност за страната достига най-ниската си стойност от 5.1 на 1000 живородени и въпреки че през 2021 г. бележи ръст в сравнение с предходната година (5.6‰), е по-нисък с 3.8 пункта спрямо 2010 г. (9.4 ‰) и със 7.7 пункта спрямо 2000-та година (13.3 ‰). Въпреки положителната тенденция, детската смъртност в България обаче продължава да е значително по-висока от средната за ЕС, като стойностите са много различни в регионален аспект, както и в градовете и селата. Положителна тенденция има при перинаталната, неонаталната и постнеонаталната детска смъртност, при които се отчита тенденция на намаляване.
Другите проблеми
Сред другите проблеми в здравните грижи за деца, които стратегията набелязва, са недостатъчен капацитет на първичната и специализирана извънболнична медицинска помощ, недостатъчни възможности за прилагане на нови, високотехнологични методи за лечение на деца, особено при онкологични заболявания, липса на развити патронажни грижи за бременни и деца, недостатъчен капацитет за комплексни медицински грижи за деца с физически и психически увреждания и хронични заболявания, липса на общообразователни превантивни кампании, насочени към децата и техните родители, липса на системно здравно образование на учениците, насърчаващо към здравословен начин на живот и други.
Препоръките и целите
Стратегията излиза с препоръки и цели с хоризонт до 2030-та година. Сред тях са намаляване на детската смъртност до средноевропейското ниво от 3,3 на 1000 живородени. Цел на стратегията е изграждане на интегрирана система за комплексна педиатрична грижа, както и фокус върху превенцията и насърчавания на здраволовния начин на животна децата.
По отношение на болничната гриа се планира осигуряване на базови болнични педиатрични грижи, които се осигуряват най-малко на територията на всяка област, задължително в градовете областни центрове, както и в други градски центрове с наличен капацитет и установени потребности, съгласно Националната здравна карта;
на специализирани болнични педиатрични грижи, които се осигуряват на територията на всеки регион в градовете с регионално значение – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора.
на високоспециализирани болнични педиатрични грижи с национално значение, които да се осигуряват най-малко в София и в най-малко едно лечебно заведение, осигуряващо комплексно високоспециализирано лечение. На национално ниво от ключово значение е своевременното изграждане на Национална детска болница, гласи стратегията. В нея ще бъдат концентрирани услуги поспешна и високоспециализирана консултативна педиатрична помощ, интензивно лечение на деца, включително с възможности за продължителна дихателна реанимация, неонатологична помощ, с възможности за обслужване на деца, родени с висока степен на недоносеност и изключително ниско тегло при раждане, комплексно обслужване на деца с вродени аномалии, хронични, включително редки заболявания и увреждания и други тежки заболявания, услуги по продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи.
В извънболничната помощ стратегията планира създаването на комплексни амбулаторни грижи „под един покрив“ във всички областни градове.
Ще бъдат анализирани и патронажните грижи в страната, както и ще бъде разработен актуален модел за предоставянето им в национален мащаб, включващ конкретен механизъм за финансиране и необходимият финансов ресурс.
По отношение на кадровия проблем в сферата на педиатричните грижи се залага усъвършенстване на процеса на специализация на лекарите по обща медицина и педиатрия и създаване на стимули за медицинските специалисти за непрекъснато повишаване на квалификацията и уменията за консултиране и грижа за децата и семействата. Със средства по Плана за възстановяване и устойчивост се планират стимули за медицинските специалисти за работа в местата, в които населението е с ограничен достъп до медицинска помощ. Залага се и поетапно разширяване на обема и обхвата на пакета от здравни дейности за бременни и деца, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Полина Тодорова
