Лимитите на болниците, срещу които периодично различни лечебни заведения завеждат дела, стигна до Конституционния съд.
Върховния административен съд е изпратил в Конституционния съд питане дали е налице несъответствие на разпоредби от Закона за здравното осигуряване, засягащо налагането на лимити на лечебните заведения, с Конституцията на Република България. Според ВАС налагането на лимитите противоречи на Конституцията.
Питането е във връзка с административно дело, което е образувано пред ВАС по жалби на Национално сдружение на частните болници срещу няколко разпоредби от анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за периода 2020 – 2022 г. По делото са присъединени за съвместно разглеждане и жалби на Многопрофилна болница за активно лечение ”Сърце и Мозък”, на Сдружение на общинските болници в България и на Сдружение “Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение”.
С разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ, в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности. Под „нарушение“ в конкретния случай се приема надхвърляне на определените в Националния рамков договор обеми и стойности на договорените медицински дейности, отбелязват от ВАС. Действително законодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети само доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Конституцията Именно тази разпоредба състав на ВАС намира за противоконституционна и преди да продължи проверката на подзаконовия нормативен акт следва да отправи запитване до Конституционния съд.
Върховните магистрати приемат, че лечебните заведения са изправени пред необходимостта да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и в случай на достигането им преди изтичане на срока да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали. Това директно поставя здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната медицинска или дентална помощ в положение да им бъде отказана такава единствено поради финансови причини.
Освен, че са поставени в незавидното и застрашаващо живота им положение да са изправени пред необходимостта да търсят лечебно заведение в условията на нужда, без да могат да ползват достъпното такова, тези лица са дискриминирани минимум по два начина – първо, защото са се „разболели“ по-късно, след изчерпване на съответния лимит или второ, защото са се разболели на „неподходящо място“, в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрен от НЗОК обем от медицински услуги, посочват от ВАС. Върховните магистрати приемат, че именно в това се състои противоречието на разпоредбата от ЗЗО с принципа на равнопоставеност, прокламиран в Конституцията
Според тях правата за качествено и достатъчно медицинско обслужване са категорично накърнен чрез ограничаване на възможността лечебните заведения да извършат медицинската услуга, дължима на всяко физическо лице, поради незаплащането й, когато тя попада в така нар. „финансово надлимитно пространство”.
Допълнителен аргумент за противоконституционност е и фактът, че разпределението на ограничения публичен ресурс става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с договора между НЗОК и изпълнителите на болничната помощ, посочват от ВАС.
Върховните магистрати определят възможността НЗОК да не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в противоречие с гарантираното в Конституцията право на здравноосигурените лица да получат достъпна медицинска помощ, в случаите когато лечебните заведения са достигнали определените им с договорите лимити. Поради това ВАС внася въпроса в Конституционния съд.
