Д-р Ния Милева е сред шестимата членове на Българското кардиологично дружество, които успешно преминаха Европейския изпит по кардиология, който се проведе през месец юни. По този начин те придобиват и европейска диплома по кардиология. Д-р Милева е специалист кардиолог и в момента работи в СБАЛК “Медика Кор”, Русе. Разговаряме с нея за изпита, който е преминала, интереса към кардиологията и предизвикателствата пред младите лекари.
Д-р Милева, вие сте сред шестимата млади лекари, получили наскоро европейска диплома по кардиология. Разкажете малко повече за изпита – как премина той? Какви права ви дава тази допълнителна квалификация?
Изпитът е организиран в доста по-различен формат от това, на което сме свикнали в България. Представлява тест с избор от възможни отговори (multiple choice questions), покриващ цялата сфера на кардиологията. Самите въпроси са доста комплексни и изискват сериозно съсредоточаване и разсъждение. За мен най-трудният аспект на изпита беше, че за определената продължителност на изпита от 180 минути, трябваше да се покрият 125 въпроса, което означава силно ограничено време на въпрос. По време на изпита има изключително строг дистанционен контрол, без възможност за никаква почивка. За мен самият формат беше познат, тъй като преди една година се явявах на изпит за Европейска диплома по транс-езофагеална ехокардиография, който беше организиран по същия начин и отново беше сериозно предизвикателство. Вярвам, че този тип изпити са важни, от една страта за поддържане на знанията и наша собствена мотивация, но и като доказателство, че в България има специалисти на Европейско и световно ниво.
Обмисляте ли да продължите своя професионален път извън България?
Аз работих година и половина в един от най-големите сърдечно-съдови центрове в Европа (OLV, Aalst) в Белгия. Там специализирах и се обучавах в сферата, която е най-интересна за мен, а именно високоспециализирана сърдечно-съдова образна диагностика – трансезофагеална ехокардиография, компютър томография и магнитен резонанс на сърце. При приключването на въпросната програма за обучение, имах възможността да продължа развитието си в чужбина, но избрах да се върна в България. Работата и животът в чужбина носят не само професионално усъвършенстване, но и невероятен житейски опит. Това е нещо, което веднъж придобито, никой не може да ти отнеме. От друга страна, вярвам, че за лекарската професия няма ограничение за мястото на практикуване. Можеш да бъдеш полезен и значим във всяка точка по света. Аз съм родена и учила в София, работих в Белгия, но ето, че в момента работя в Русе и вярвам, че с колегите вършим истински значима работа, помагайки в един регион, където медицинската помощ е по-трудно достъпна.
Какво ви насочи към кардиологията?
Към кардиологията се насочих още в четвърти курс. На упражнения по вътрешни болести бяхме зачислени в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Александровска”. Трябваше ми буквално едно упражнение, за да се “запали искрата”. От този момент започнах да доброволствам във въпросната клиника и повече не съм се колебала в каква насока бих искала да се развивам. Срещнах невероятни учители и ментори, от които черпя вдъхновение и до ден днешен.
Имахте ли трудности с намирането на място за специализация?
Както казах, започнах да доброволствам в “Александровска” болница още в 4-ти курс и прекарвах там свободното си време между упражнения и лекции до самото завършване. Когато дойде времето за зачисляване на специализация, имах голям късмет, ръководителите да ми дадат шанс да започна веднага. При много колеги, ситуацията не се разви така и особено в определени специалности, трябваше да се чака значително повече за зачисляване.
Трябва да ли се промени системата за специализация у нас?
За съжаление, достъпът до определени специалности е много труден, въпреки големия недостиг на кадри в тях. В същото време, критериите за зачисляване не са ясни и уеднаквени. На много места в Европа младите лекари се класират за дадена специалност и болница на базата на централизиран конкурс и оценки от държавен изпит, оценяващ нивото им в момента на завършване.
Напоследък се говори много за необходимостта от задължително продължаващо медицинско обучение. Споделяте ли нуждате от задължителна надграждаща квалификация за лекарите ни?
Категорично съм на мнение, че е необходима продължаваща следдипломна квалификация и специализация. Медицината е професия, при която, независимо колко опитен и знаещ е един лекар, ако не продължава да чете, да се информира, той неминуемо изостава и губи конкурентоспособност. Това е едно от големите предизвикателства в нашата професия и дори да звучи като клише е напълно вярно – добрият лекар се учи цял живот.
Виждате ли положителни промени в здравеопазването у нас?
Опитвам се да виждам и да се фокусирам върху положителните промени, но истината е, че някои дни е по-трудно от други. Едно от нещата, което истински ми харесва в нашето здравеопазване, е лесният и бърз достъп до високоспециализирани изследвания и квалифицирани специалисти. Също така, винаги се зареждам с оптимизъм и вдъхновение, срещайки се с мотивирани и знаещи колеги, направили личен избор да работят в България. Такива има все повече и е хубаво да си го припомняме по-често.
Какво може да задържи младите лекари в България?
От една страна, със сигурност са необходими по-добри условия на работа. От друга, много важен момент е възстановяването на връзката и доверието между общество и лекар. Негативното отношение е изключително важен демотивиращ фактор, ако човек знае, че в друга страна може да бъде посрещнат с уважение. Вярвам, че възстановяването на това доверие е сложен и продължителен процес, в който самите ние като лекарско общество трябва да изиграем сериозна роля.
Полина Тодорова
