В последните години повечето дела, които са от медици, са свързани с опити за „феодализация“ на младите лекари. Това заяви адвокатът по медицинско право Калина Михайлова в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Много голяма част са по повод на специализациите на младите лекари. Има въведени изисквания в редица болници, които са имплементирани и в договори, с оглед да привлекат лекар-специализант, той да специализира при тях, те го обвързват със задължение да работи определен брой години в определената структура. Тези договори категорично не стимулират лекаря да се развива в сферата, защото много често по различни причини той напуска града, в което живее, но това води до невъобразимо големи неустойки, които той трябва да заплати, обясни Михайлова.
По думите й освен правен, проблемът е морален. Тя посочи, че начинът, по който се третират младите лекари, не води до разрешаване на кадровия проблем в здравеопазването у нас, а дори би го задълбочил. „Има договори, които са написани по начин, който противоречи на действащото законодателство. Има лечебни заведения, които умело са колаборирали изискванията на Наредбата за придобиванена специализация в сферата на здравеопазването и Кодекса на труда и техните договори и техните договори не са подлежащи на искове спрямо тях“, посочи адвокатът.
Михайлова набеляза и друг проблем пред младите лекари у нас, свързани с академичния им растеж. „Има и ръст на заведените дела заради Закона за развитие на академичния състав в България, като се оказва,че този проблем е от години. Опеределени лица не биват допускани и нямат възможност да заемат академична длъжност“, каза тя.
Адвокатът даде пример и с д-р Радислав Наков, който бе лишен от справедлив конкурс за асистентското място в катедрата по „Гастроентерология” в Медицинския университет в София, но успя да спечели своята морална битка в съда. „Много от младите лекари биват „спънати“ в желанието си да се развиват академично, поради различни причини“, посочи Калина Михайлова и допълни, че водените дела често се печелят от младите лекари.
По думите й има и изключително голям проблем с приемането на законосъобразни подзаконови нормативни актове като Наредбите за създаване на Медицинските стандарти. Лечебните заведения имат проблем при издаването на разрешение за лечебна дейност, както и за получаване на ниво на компетентност на отделението. А няма и норма, която да санкционира Министерство на здравеопазването, че е не е посочило кое ниво на компетентност е отделението. Нивото на компетентност е основен реквизит в разрешението на лечебна дейност. Това създава проблем за лечебното заведение, за да докаже кое ниво на компетентност е и защо е извършило дадена манипулация, както и при сключването на договор с НЗОК, защото дадени клинични пътеки изискват определено ниво на компетентност, обясни тя.
Михайлов коментира подробно и темата за лекарските грешки, посочвайки, че у нас допускането на грешка, особено в сектора на здравеопазването, се приема като „червена буква“ и всички се опитват при констатиран пропуск от срана на лекар или лечебно заведение, да „заметат“ грешката.
Не се гледа на допусната грешка като на начин за подобряване на системата, гледа се на грешката като на някаква стигма, която ние трябва да „изчегъртваме“, да махнем, а не е възможно, защото това е високорискова професия, коментира авокат Калина Михайлова.
Целият разговор с нея може да чуете ТУК.
