Липсата на задължително продължаващо медицинско обучение е проблем на държавата. Това мнение изразява председателят на БЛС д-р Иван Маджаров в интервю за „24 часа“.
„Лекарите, които се грижат за своето продължаващо обучение, повишават квалификацията си, въвеждат нови методи за лечение, активно следят всички новости, за да са в крак с медицината, базирана на доказателства, предлагат качествено лечение. Има обаче колеги, които не го правят. Това ни поставя в срамно положение в сравнение с всички европейски страни“, коментира д-р Маджаров.
По думите му България е единствената държава продължаващото медицинско обучение е пожелателно, а не задължително. Според председателя на БЛС парламентът трябва да промени необходимите закони и да направи така, че оправданието “Ние нямаме достатъчно лекари и затова не бива да въвеждаме такива ограничения” трябва да отпадне категорично.
За да е пациентът в центъра на системата, трябва да му осигуриш квалифицирани лекари, посочва д-р Маджаров.
„Когато следиш дали други негови права са защитени, но си оставил настрана правото да е лекуван от квалифициран лекар, тогава пациентът не е в центъра на системата. Същото е, като да твърдиш, че си осигурил комфорт в самолета, но не се интересуваш дали пилотът поддържа своята квалификация. Продължаващото медицинско обучение е разковничето на това дали в България се прилага висококвалифицирана медицинска помощ“, допълва той.
Запитан какво трябва да стане с лекарите, които не продължават обучението си, д-р Маджаров посочва, че в някои държави се ползват предимно стимули с по-добро възнаграждение.
„Ние предложихме разработена от научен колектив система за формиране на възнагражденията на лекарите. Там един от основните критерии за формиране на отделните нива рангове на лекари бе дали имат продължаващо медицинско обучение“, отбеляза още председателят на БЛС. Припомняме, става въпрос за предложената от БЛС в края на миналата година методика за остойностяване на медицинския труд, която бе представена на вниманието на здравните власти, но все още липсва информация дали те ще я приемат за база за определяне на заплатите на медиците.
„Разбира се, в някои държави се прилага рестриктивният метод – ако за определен период няма данни, че лекарят е посещавал конгреси или други форми за повишаване на квалификацията, тогава може да се стигне и до лишаване от правото да практикува лекарската професия“, отбелязва още д-р Маджаров, допълвайки, че според него това е крайна мярка, която би било приложима за драстични случаи. „Ако за голям период специалистът няма никакви кредитни точки. Има държави, в които това се отнася за пет години и след това нямаш право да работиш. В някои страни пък полагаш изпити периодично за проверка на квалификацията. Т.е. не само доказване чрез посещение на конгреси или обучения чрез интернет платформи, а и практически те изпитват. Това звучи еретично, но е правилният път за развитие на квалификацията. Не е изненада, че 15-20 години след като човек получи дипломата си, знанията му намаляват драстично“, посочва председателят на съсловната организация.
Според него за българските лекари по-подходящ вариант би бил ПМО да е обвързано със стимули като възможността да растеш в йерархията, както и повишаването на основното възнаграждение.
На въпрос еднакво ли е качеството на лечение в държавните и в частните болници, д-р Маджаров отгоеаря, че в частните, и в държавните болници работят много добри лекари. Качеството не зависи само от специалистите, които работят в лечебното заведение, то има много измерения, които обаче никой не проследява. Не е свързано с това дали те лекуват в стая с добри условия. Важно е, когато сме в болница, да сме сигурни, че няма да получим вътреболнична инфекция и ще бъдем лекувани по правилата на съвременната медицина. Не е толкова важно дали атмосферата е луксозна. Мисля, че съществуването на частни болници води до това държавните да се стремят да покриват стандартите, които се предлагат в частните. Имаме държавни, частни и общински лечебни заведения, които лекуват на високо ниво благодарение на персонала си, както и на това, че закупуват нова апаратура и подобряват битовите си условия, казва той.
По темата за това дали имаме нужда от нови болници, д-р Маджаров коментира, че ако имаме обективен критерий за контрол върху приема, лечението, изписването, качеството на медицинската грижа в реално време с участието на пациентите, тогава няма никакво значение дали се строят нови болници. „Ако някои болници предлагат по-добро качество, те ще изтеглят пациентите при себе си, а други ще бъдат затворени“, заявява той.
Проблемът у нас е, че досега не е намерен механизъм за обективен реален контрол. Прилага се последващ контрол по документи, който практически не гарантира качество. От страна на пациентите пък изцяло липсва контрол. Всички пациенти обаче сме отговорни за това, убеден е д-р Маджаров.
Този, който предлага добро лечение, качество и условия, би трябвало да е заинтересован контролът да се повишава ежемесечно. През дигитализацията и единната информационна система да се гарантира, че лечебното заведение работи добре, посочва той.
По думите му трябва да се създаде усещане, че парите в здравната каса са на всички нас. Това може да се случи, ако всеки здравноосигурен получи карта или някакво дигитално устройство, без което не може да бъде отчетено нищо на негово име. На второ място, здравноосигуреният трябва да получава автоматично известие в мобилното си устройство или чрез друг механизъм за всеки случай, в който е отчетено нещо на негово име.
Обществото трябва да е заинтересовано от това да знае ежедневно какво се случва с парите от здравните му осигуровки, допълва председателят на БЛС.