Новите Национални рамкови договори за медицинските и дентални дейности с хоризонт 2023-2025 година са факт. Те бяха подписани на церемония в Министерството на здравеопазването от председателите на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Националната здравноосигурителна касa и преподписани от министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков. По време на нея стана ясно, че здравният министър ще предложи законови промени, с които да се възстанови едногодишното действие на най-важния договор в сферата на здравеопазването.
В НРД за медицинските дейности се залага шестмесечен гратисен период, през който няма да има санкции за болниците, чиито мениджъри не успеят да подсигурят основни заплати за работещите там спрямо основните нива, договорени в Колективни трудов договор за отрасъл здравеопазване.
Сред новите моменти в текстовата част на проекта на НРД 2023-2025 са да няма лимит в направленията, които личните лекари издават на диспансеризираните пациенти за специалист. Също така личните лекари няма да са длъжни да оповестяват на видно място личните си мобилни телефонни номера, но ще трябва да има посочен телефонен номер на лекарската практика. По отношение на санкциите те няма да се кумулират при еднотипни нарушения и при първа проверка. Друга новост в текстовата част на новия договор е болниците да могат да „прехвърлят“ до 10 процента от леглата си от една клиника в друга от същия тип.
Новост е и че приемащ лекар в болница вече ще може да бъде и без специалност.
НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. акцентира върху извънболничната помощ, където има сериозен ръст на цените. Средното увеличение за първичната извънболнична помощ (ПИМП) е 24%, а в специализираната извънболнична помощ (СИМП) – 22%, отбелязват от БЛС. Първичният преглед вече ще бъде на цена от 40 лв. или увеличение от 6 лева, а вторичният нараства с 2 лв. и вече ще бъде 15 лв. Новата цена на първичния преглед при педиатър е 42 лв. Ръст има с 5 лева и на прегледите по диспансерно наблюдение и вторичните прегледи по майчино здравеопазване.
Всички медицински дейности в ПИМП и СИМП през годината ще бъдат преизчислени по новите цени. От 1-ви септември влиза в сила увеличението в медико-диагностичните дейности (МДД). Средният му размер е 14 % като например в образната диагностика и клиничната патология нарастването е с 20%. През септември 2022 г. медико-диагностичните дейности също бяха увеличени средно с 18%
В болничната помощ цените остават без промяна. Те бяха увеличени през 2022-ра година на два пъти – средно с 25% през месец април и още с 8% за всички клинични пътеки през септември. През изминалите три тримесечия е изплащана надлимитна дейност в размер на 120 млн. лв и по този начин предварително е използван ресурс от увеличението на бюджета за болнична помощ, обясниха от съсловната организация.
По време на церемонията в МЗ председателят на БЛС д-р Иван Маджаров посочи, че договарянето на НРД е било дълъг процес и припомни, че миналият рамков договор е продължил повече от три години заради пандемията от COVID, както и поради нестабилността в държавата, поради която държавният бюджет бе приет едва в средата на годината. „Преговорите по този рамков договор продължава цяла година, водеха се с различни ръководства на Касата и на Надзорния съвет. На практика текстовата му част беше готова още в края на май, единствената неизвестна бяха цени и обеми“, заяви той. „Надявам се от следващата година от 1-ви януари да успеем да договорим чрез бюджетната процедура отново увеличение на цените на клиничните пътеки и на медицинските дейности, за да се осигури изискването по НРД за минималните възнаграждения“, допълни той. Целта на БЛС ще е средно увеличение на клиничните пътеки от около 24%. “Има болници, в които колегите са добре заплатени и получават добри заплати. Трябва да решим как да помогнем на тези, в които не са добре заплатени”, коментира още д-р Маджаров по темата за осигуряването на заплатите по КТД.
За пациента ще има повече изследвания и по-добре заплатени услуги, посочи още той. По думите на д-р Маджаров поради ръста на средствата за извънболнична помощта в последната година се увеличава и интересът сред медиците към специалността обща медицина.
В бюджета на НЗОК за 2023 година и в НРД е обърнато сериозно внимание на първичната и специализираната извънболнична помощ, посочи и доц. Михаил Околийски, заместник-министър на здравеопазването. По думите му така ще се осигури и възможност за по-ефективна превенция.
„Договорът за дентални дейности защитава правата на пациентите и на лекарите по дентална медицина и дава по-благоприятни условия за работа“, заяви председателят на БЗС д-р Николай Шарков. Той обаче допълни, че за съжаление в НРД няма предвидени нови дейности, въпреки настоявания на съсловната организация на зъболекарите в тази насока. В тази връзка председателят на БЛС отбеляза, че от години от БЗС настояват бюджетът за дентални дейности да се увеличи и така да могат да се покриват повече услуги за осигурените лица над 18-годишна възраст.
Управителят на НЗОК Станимир Михайлов каза, че за него това е първият рамков договор
и е положил усилия за диалогичност.
Предстои НРД за медицинските и денталните дейности за 2023-2025 г. да бъдат публикувани в Държавен вестник.
НРД да е отново за една година
Законови промени, с които Националните рамкови договори да се подписват всяка година, ще предложи Министерството на здравеопазването, съобщи ресорният министър проф. Христо Хинков. По този начин договарянето на НРД ще бъде заедно с подписването на държавния бюджет. Подкрепа за тази идея изразиха председателите на БЛС и БЗС д-р Иван Маджаров и д-р Николай Шарков.
Полина Тодорова
