Проблемът с осигуряването на медицинските храни в България за нуждаещите се пациенти продължава да очаква своето решение. Припомняме, става въпрос за състояния, водещи до т. нар. недохранване поради заболяване, известно в медицината като малнутриция. От него могат да са засегнати хора с различни диагнози, претърпели оперативни интервенции, страдащи от генетични заболявания, пациенти с онкологични, сърдечно-съдови и бъбречни проблеми и други.

За да се възстановят, а понякога и буквално, за да живеят, е нужно те да приемат като основно или допълващо хранене специфични храни със строго определено съдържание на  протеини, въглехидрати и други съставки. Здравната система подсигурява тези храни за болнични условия и една част от тях – и за домашен прием. Според експерти, обществени организации и родители обаче, списъкът с храните, които покрива Касата за домашно приложение, е крайно недостатъчен.

Вече месеци наред неправителствени организации и експерти повдигат проблема пред отговорните институции, но до момента той все още е нерешен нормативно, въпреки че в бюджета на Касата за тази година залегнаха средства за осигурявяне на медицинските храни. Ако това не се случи, съществува реален риск те да не бъдат усвоени, а за нуждаещите се пациенти да трябва да разчитат отново на дарителски кампании, тъй като цената на повечето подобни продукти е непосилна за семействата, коментираха запознати пред Medical News.

След проведена наскоро среща в Касата, завършила без решения, които да удовлетворяват пациентската общност и експертите, е проведена нова.

„На 29.08.2023 г. в Националната здравноосигурителна каса e проведена среща по темата, в която участие са взели представителители на Министерството на здравеопазването, Сдружение Общност Мостове, Национална мрежа за децата, и експерти по медицинските специалности „Педиатрия“ и „Гастроентерология“. Тема на срещата е бил достъпът на пациентите до диетични храни за специални медицински цели, предназначени за ентерално хранене, като бяха обсъдени предстоящите стъпки, необходими за осигуряването им“, съобщиха от НЗОК, посочвайки, че тя е преминала „конструктивно, в дух на разбирателство и консенсус за продължаване на работата съвместно с консултанти и експертни съвети, по включване на диагнози в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели“.

В срещата са взели участие проф. Миглена Георгиева, педиатър, детски гастроентеролог, специалист по хранене и диететика, проф. Ружа Панчева, специалист педиатър и специалист по хранене и диететика, д-р Мила Байчева, специалист гастроентеролог и хепатолог, и председателят на Българското дружество по гастроентерология проф. Красимир Антонов.

„Тази среща бе по-различна от предходната, която завърши със скандал, но предстои нормативен път, който да се извърви. Надяваме се целият процес да приключи преди края на тази година, за да не се окаже, че имаме гладни гладни хора и върнати пари. Ако Касата не е достатъчно оперативна, отново ще имаме гладни хора въпреки гласуван бюджет за нужните им храни“, коментира пред Medical News Аделина Банакива от Сдружение „Мостове“.

Това, за което настояват експерти и пациенти, е да се добавят кодовете за малнутриция като основен или допълнителен код към основното заболяване в списъка със заболяванията, за които Касата реимбурсира диетичните медицински храни домашно лечение – съобразно МКБ-10 ( Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – бел.ред).
„Целта е тази храна да достига до всички хора, които имат това състояние, независимо дали тяхната диагноза е рядка и съответно за нея се реимбурсира нищо“, посочи Банакиева.

Тя даде пример с момче с диагнозата Синдром на Волф-Хиршхорн – заболяване, което засяга много части на тялото, поради което той е на ентерално хранене през целия си живот, а близките му разчитат на дарителски кампании, за да осигурят нужните продукти.

Пречка в разрешаването на проблема с осигуряването на храните бе и липсата на статистика за броя на нуждаещите се, но по думите на Банакиева от Касата са приели за база да се използва европейската такава, най-вече данни от Европейските дружества по гастроентерология и педиатрия. Това, което предстои, е отново събиране на становища от експертите, сформиране на работна група, която да изясни спецификациите на нужните храни и провеждане на преговори с фирмите вносители.

Medical News ще продължи да следи развитието на казуса.

Полина Тодорова