Асоциацията на университетските болници с председател проф. Красимир Иванов излезе с позиция по повод темата за размера на заплатите на болничните директори, която от известно време е в публичното пространство, повдигайки отново въпроса за огромните диспропорции във възнагражденията в здравния сектор у нас.
Публикуваме я без редакторска намеса.
Във връзка с множеството коментари, дискусии, репортажи по темата за размера на заплатите на директорите на лечебните заведения за болнична помощ, Ви обръщам внимание върху следното:
Законът за публичните предприятия изисква всички членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия да се избират и назначават само въз основа на проведен конкурс. Възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия, каквито са държавните и общински болници, се определят по реда на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Заплатите в частните болници се определят от техния собственик.
Предлагам на Вашето внимание детайлно разписаните в чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия правила за определяне на размера на възнагражденията на управителите и изпълнителните директори на държавните и общински болници:
„Раздел V Определяне възнаграждението на членовете на изпълнителните и контролните органи в публични предприятия
Чл. 56. (1) Възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори.
(2) Месечните възнаграждения на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица.
(3) Членовете на съветите на директорите, на надзорните и управителните съвети на публични предприятия – акционерни дружества, получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.
(4) Изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват предприятието, освен възнаграждението по ал. 3 получават и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.
(5) Управителите на публични предприятия – дружества с ограничена отговорност, получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец, а контрольорите на тези предприятия – при стойност на една бална единица в размер 40 на сто от минималната месечна работна заплата за страната, установена за съответния месец.
(6) След приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие.
(7) Изчисляването на балната оценка и размера на възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи се извършва в предприятието на основата на нормативно установената отчетност. Средствата за изплащане на възнагражденията са за сметка на разходите на предприятието. Информация за определените възнаграждения се представя тримесечно на органа, упражняващ правата на държавата.
(8) Членовете на изпълнителните и контролните органи на предприятията получават тантиеми извън размерите на възнагражденията, определени по реда на ал. 7, при нарастване на счетоводната печалба през отчетната спрямо предходната година и при условие че дружеството няма непокрита загуба от предходни години и просрочени задължения. Тантиемите са за сметка на печалбата след данъчното й облагане и заделянето на нормативно определените части от нея за резерв на дружеството, отчисления от печалбата или дивидент в полза на собственика на капитала в размер, определен от общото събрание на съдружниците/акционерите, от едно до три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи.
(9) Размерът на възнаграждението на членовете на съветите на директорите, надзорните и управителните съвети на акционерните дружества, определен по реда на ал. 3, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шесткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.
(10) Размерът на възнаграждението на изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват дружеството, определен по реда на ал. 3 и 4, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля осемнадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.
(11) Размерът на възнаграждението на управителите на дружествата с ограничена отговорност по ал. 5 след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шестнадесеткратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец, а на контрольорите на дружествата с ограничена отговорност по ал. 5 след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля петкратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г. , в сила от 1.03.2023 г.) В държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, органът, упражняващ правата на държавата, приема политика за възнагражденията на членовете на управителните съвети и изпълнителните/генералните директори, която гарантира ефективно управление на предприятието и отчита неговите специфики.
(13) По решение на органа, упражняващ правата на държавата, съответно на общото събрание, в договорите за управление и контрол могат да бъдат определяни и по-ниски възнаграждения чрез намаляване на определените в ал. 3 – 5 стойности на една бална единица, включително в случаите по ал. 6.
(14) Когато предприятието е постигнало или е надвишило всички планирани финансови и нефинансови цели и няма просрочени задължения, но не са изпълнени останалите условия по ал. 8 за получаване на тантиеми, общото събрание на съдружниците или акционерите може да вземе решение за изплащане веднъж годишно на допълнително възнаграждение на членовете на органите за управление и контрол за постигнати резултати. Размерът на допълнителното възнаграждение не може да надвишава три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи, а средствата за изплащането му са за сметка на разходите на дружеството.“.
Приложение № 2 към чл. 56, ал. 2 гласи следното:
„Показатели и критерии за определяне на балната оценка в публичните предприятия
| по ред | Показатели | Критерии | Бални единици | |
| 1 | 2 | 3 | 4 | |
| 1. | Стойност на активите | 1.1. | до 500 хил. лв. | 2,0 |
| 1.2. | над 500 хил. лв. до 1500 хил. лв. | 2,5 | ||
| 1.3. | над 1500 хил. лв. до 5000 хил. лв. | 3,0 | ||
| 1.4. | над 5000 хил. лв. до 15 000 хил. лв. | 3,5 | ||
| 1.5. | над 15 000 хил. лв. | 4,0 | ||
| 2. | Средносписъчен брой на персонала | 2.1. | до 50 души | 2,0 |
| 2.2. | от 51 до 100 души | 2,5 | ||
| 2.3. | от 101 до 500 души | 3,0 | ||
| 2.4. | от 501 до 1500 души | 3,5 | ||
| 2.5. | над 1500 души | 4,0 | ||
| 3. | Изменение на рентабилността на приходите от дейността | 3.1. | намаляване на рентабилността | – |
| 3.2. | запазване на рентабилността | 1,0 | ||
| 3.3. | увеличаване на рентабилността | 2,0 | ||
| 4. | Изменение на финансовия резултат | 4.1. | запазване и увеличаване на загубата или намаляване на печалбата | – |
| 4.2. | запазване на печалбата | 1,0 | ||
| 4.3. | намаляване на загубата | 1,5 | ||
| 4.4. | увеличаване на печалбата | 2,0 | ||
| 5. | Изменение на добавената стойност на един зает | 5.1. | намаляване | – |
| 5.2. | запазване или увеличаване | 2,0 | ||
| 6. | Задължения на предприятието | 6.1. | неспазени срокове по текущите задължения и/или необслужвани редовно просрочени задължения по сключени договори за погасяването им | – |
| 6.2. | спазени срокове по текущи задължения и редовно обслужвани просрочени задължения по договорите за погасяването им | 2,0 | ||
Забележки:
1. Показателят “Стойност на активите” се установява по балансова стойност на дълготрайните и краткотрайните активи в края на отчетното тримесечие от баланса на предприятието.
2. Показателят “Средносписъчен брой на персонала” включва средносписъчния брой на персонала за отчетното тримесечие без лицата, ползващи отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. В средносписъчния брой на персонала се включва и числеността на работещите в чужбина.
3. Показателят “Изменение на рентабилността на приходите от дейността” се установява, като се сравнят показателите за рентабилност за отчетното и за предходното тримесечие. Рентабилността на приходите от дейността се определя в процент като съотношение между счетоводната печалба и нетните приходи от дейността по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите на предприятието. Данните за счетоводната печалба и нетните приходи от дейността за отчетното тримесечие се установяват като разлика между стойностите им за периода от началото на годината и периода, предхождащ отчетното тримесечие. Когато предприятието е отчело за отчетното тримесечие счетоводна загуба, то е без рентабилност.
4. Показателят “Изменение на финансовия резултат” се установява по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите при сравняване на финансовия резултат – счетоводна печалба или загуба, за отчетното и за предходното тримесечие. Размерът на счетоводната печалба (загуба) за отчетното и за предходното тримесечие се определя като разлика между стойностите й за периода от началото на годината и периода, предхождащ съответното тримесечие. Когато за отчетното тримесечие е реализирана счетоводна печалба при отчетена счетоводна загуба за предходното тримесечие, се прилага критерият “Намаляване на загубата”. В случай че за отчетното тримесечие е формирана счетоводна загуба при реализирана счетоводна печалба за предходното тримесечие, се прилага критерият “Намаляване на печалбата”.
5. Показателят “Изменение на добавената стойност на един зает” за отчетния спрямо базисния период се определя по Методиката на Националния статистически институт за изчисляване на коефициента на изменението на добавената стойност на един зает.
6. Спазването или неспазването на сроковете по показателя “Задължения на предприятието” се установява въз основа на задълженията за отчетното тримесечие, в т.ч. задължения по главници и лихви по банкови кредити; по главници и лихви по заеми/кредити между публични предприятия (в т.ч. и между такива, участващи в група по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството); задължения към държавния или общинския бюджет (в т.ч. вноски за задължителното обществено и здравно осигуряване, данък върху добавената стойност, акциз, корпоративни данъци, местни данъци и такси, данък върху доходите от трудови правоотношения или договори за управление и контрол и др.); задължения към доставчици, задължения към персонала, задължения по сключени по съответния ред други договори и др. Проверява се дали предприятието има просрочени задължения или забава спрямо падежа за плащане. Ако има такива задължения за предишни периоди – редовно ли ги обслужва според сключените договори за тяхното погасяване.
Под “задължения към доставчици” се разбират задължения за доставки (в т.ч. на услуги и на вътрешнообщностни придобивания или внос), свързани с производствено-стопанската дейност на предприятието, които са различни от доставките за административните нужди на предприятието. Когато доставчикът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащането, то предприятието не обслужва редовно своите задължения. В случаите, когато задълженията се погасяват съгласно договорените за текущи и предишни периоди срокове, се счита, че не са налице просрочени задължения.
Просрочието дори и само при един от елементите в тази група се класифицира като “неспазени срокове”.
7. Публични предприятия със сезонен характер на производство и реализация могат да използват като база за установяване на показатели № 3, 4 и 5 информацията за съответното тримесечие на предходната година.
8. При специфични условия за стопанска дейност, като фиксирани от държавни или общински органи цени на продукцията или услугите или на употребяваните суровини, материали и енергоносители, предоставяне на субсидии от държавния и/или общинските бюджети, целесъобразност от икономичното изразходване на природните ресурси или при възложени задачи за инвестиции или обновяване на производството, както и при възложени задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика, общото събрание може да определи други подходящи показатели и критерии вместо показатели № 4 и 5, като спазва същия размер за бални единици на критериите.
9. При неспазване на сроковете за внасяне на осигурителните вноски за задължителното обществено и здравно осигуряване определената бална оценка и възнаграждението по чл. 56, ал. 6 се намаляват с 25 на сто.
10. Всички показатели се изчисляват по информация от финансовия отчет на публичното предприятие, а за дружествата – майки, по техните индивидуални финансови отчети, изготвени съгласно приложимите счетоводни стандарти.
11. Запазване на показател е налице при отклонение до 5 на сто в двете посоки от стойността на показателя за предходното тримесечие.“.
Видно е от така подробно разписаните правила, че заплатите на директорите на държавните и общински болници не са произволни величини, а се калкулират по предварително определени от законодателя критерии и показатели. Периодичното спекулиране с този конкретен въпрос и употребата му за настройване на една част от обществото срещу друга е печална дългогодишна практика, изгодна на определени лица за извличане на политически, обичайно предизборни ползи. Интересно защо не се пише за възнагражденията на членовете на органите за управление и контрол на банките, на ВиК дружествата, на електроразпределителните дружества, на строителните фирми, на депутатите, министрите и т.н.
Вярваме, че средствата за масова информация са призвани да дават достоверна и актуална информация, която да служи на обществения интерес.
Предлагаме вниманието на обществото да се насочи към истинските проблеми на здравеопазването ни, които са многобройни, сериозни и реално застрашават съществуването и нормалната дейност на огромната част от лечебните заведения, а с това и възможността за оказване на навременна и качествена болнична медицинска помощ на нуждаещите се пациенти.
С УВАЖЕНИЕ,
ПРОФ. Д-Р КРАСИМИР ИВАНОВ ДМН,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯТА НАУНИВЕРСИТЕТСКИТЕ БОЛНИЦИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
