Ново проучване отново прогнозира за връзката между риска от развитие на болест на Паркинсон при проблеми с червата, информира BBC, позовавайки се на публикация в научното списание „Gut”.Това е първото подобно проучване, което дава и по-голяма насока кои конкретни стомашни оплаквания биха били индикатор за развитие на болестта. Констатациите добавят още доказателства към идеята, че здравето на мозъка и червата са тясно свързани.
Разбирането защо възникват проблеми с червата може да позволи по-ранно лечение на болестта на Паркинсон, казват изследователите. Въпреки че има доказателства, че болестта на Паркинсон може да започне и в червата, има малко проучвания за връзката му с определени храносмилателни разстройства.
За целите на проучването изследователите са анализирали американски медицински досиета на 24 624 души с Паркинсонова болест, сравнявайки ги с 19 046 души с Алцхаймер, 23 942 души с мозъчни кръвоизливи или съсиреци (мозъчно-съдова болест) и 24 624 души със здрави мозъци. Сред целите на проучването са били да се установи дали пациентите с Паркинсон са имали по-често скорошни проблеми с червата шест години преди да бъде диагностицирано мозъчното им заболяване, както и дали имат по-голям риск да развият Паркинсон. Изводите от проучването дават положителен отговор и на двата въпроса.
По-конкретно, четири състояния на червата – запек, затруднено преглъщане, гастропареза (състояние, което забавя движението на храната към тънките черва) и раздразнени черва – са свързани с по-висок риск от болестта на Паркинсон.
Клеър Бейл от Асоциацията за изследване на болестта на Паркинсон в Обединеното кралство посочва, че резултатите “придават допълнителна тежест” на хипотезата, че проблемите с червата могат да бъдат ранен признак на заболяването.
Проф. Ким Барет от Калифорнийския университет в Дейвис каза, че са необходими повече проучвания, за да се разбере дали данните могат да се използва от лекарите, за да помогнат на пациентите. „Остава възможнотта както стомашно-чревните състояния, така и болестта на Паркинсон да са независимо свързани с все още неизвестен трети рисков фактор – докладваната работа не може да припише причинно-следствена връзка. Въпреки това, заключенията може да имат клинично значение и със сигурност трябва да предизвикат допълнителни проучвания, коментира той.
