Държавата отново ще се опитва да намали „ножицата“ в заплащането на медицинския труд в България, който ражда милионери на фона на заплати под основните, договорени за сектора.
В момента в Министерството на финансите се събира и анализира информация за структурата на разходите за персонал на болниците – търговски дружества, за да могат да се идентифицират още по-прецизно къде са допуснати изкривявания и къде може да се търси допълнителна оптимизация. Това се заявява в отговор на Министерство на финансите до Medical News по повод предложението на заместник-финансовия министър Георги Клисурски Националната-здравноосигурителна каса да не заплаща дейността на лечебните заведения, които не са изпълнили изискването основните заплати на работещите в тях да не са по-ниски от договорените в Колективния трудов договор за отрасъл здравеопазване. Според договореното в КТД за 2022 г. се предвиждa не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар. Не всички лечебни заведения обаче и към днешна дата са изпълнили тези прагове за заплащане.
От МФ посочват, че направеното предложение изпълнява разпоредбите на Закона за здравното осигуряване относно това какво следва да съдържа Националният рамков договор за медицинските дейности. В ЗЗО изрично е записано, че НРД трябва да посочи изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които да са не по-малко благоприятни от предвидените в колективния трудов договор в отрасъл “Здравеопазване”. На практика, с предложението се постига минимумът, който е предвидил законодателят. Чрез предложените текстове се цели както повишаване на трудовите възнаграждения на работещите в болниците, така и „изглаждане“ на диспропорциите, които се наблюдават и между отделните категории персонал, и между специалистите от една и съща категория персонал.
Предложението е било обсъдено на вчерашното заседание на Надзорния съвет на НЗОК, като неговият председател и зам.-здравен министър доц. Михаил Околийски обясни, цитиран от БТА, че болниците ще имат шестмесечен гратисен период, в който да осигурят заплащане за персонала си по минималните прагове, заложени в КТД. Запитан дали след изтичането на тези шест месеца болниците, които не могат да осигурят началните основни заплати, ще продължат да получават средства от НЗОК, той отговори, че предстоят още обсъждания. Искаме и сме решени да постигнем справедливо и достойно възнаграждение за всички медицински специалисти, коментира доц. Околийски.
Допълненията в НРД ще бъдат изпратени до управителния съвет на Българския лекарски съюз, който трябва да ги разгледа преди подписването на Националния рамков договор 2023-2025 година. Според Михаил Околийски това трябва да се случи в най-кратки срокове и договорът да влезе в сила от 1 септември.
Цел на всички тези действия е да се гарантира достойно и устойчиво заплащане на труда на медицинските специалисти (лекари, медицински сестри, лаборанти и др.) в случаите, когато приходите на съответните болници се формират приоритетно от публичните средства на здравното осигуряване, допълват от МФ. От там посочват, че в конкретния случай няма „държавна намеса“, тъй като нивата на възнагражденията са постигнати чрез договаряне между синдикати и работодатели, а чрез НРД се създават условия тези договорености да се спазват. Към настоящия момент от БЛС не са изразили несъгласие с направените предложения, посочват от ведомството.
От там припомнят, че в бюджета на здравната каса за 2023 г. средствата за болнична помощ спрямо 2022 г. са увеличени с 11%. Също така цените на клиничните пътеки бяха увеличени два пъти през изминалата година – от 01.01.2022 г. средно с 25% и от 01.09.2022 г. с 8%. Същестува и механизъм за финансиране на медицинския персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и механизъм за финансиране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ. В Закона за лечебните заведения има още възможности за финансиране на дейността на лечебните заведения, допълват от финансовото ведомство.
„Тоест, средства има и лечебните заведения, освен в изключителни случаи, ще могат да изпълнят текстовете, гарантиращи минимални нива на работните заплати на медицинските специалисти“, категорични са от там.
Полина Тодорова
