Заплащането на медицинския труд в България продължава да е характеризирано от дълбоки дисбаланси, липса на ясни правила и вътрешна съпротива за въвеждане на по-справедлив подход при определянето на възнагражденията в тази така важна обществена сфера.

Въпреки заявките на различни управници да се направи опит за остойностяване на труда на лекари, медицински сестри и всички останали заети в здравния сектор, подобни правила все още липсват. Пробойните в системата, липсата на въвеждане на критерии за качество, обвързването на заплатите с неясно определени бонуси и продължаващото неефективно използване на обществените ресурси в здравеопазването не само че не намаляват огромната „ножица“ в заплащането в сектора, но и я задълбчават. Резултатът е парадоксът системата на здравеопазване у нас да „ражда“ болнични директори милионери на фона на болници, които все още не могат да осигурят възнаграждения, определени за основни в сектора. Тази нерешима от години тенденция затвърждава мнението, че остойностяването на здравният сектор в България не почива на ясни правила, а на субективни преценки и на обвързване на обществения ресурс с частния интерес, което съвсем естествено продължава да прогонва голям брой млади лекари от страната и създава усещане за дълбока несправедливост.

Остойностяването на труда – все още мираж

Последната публично дадена заявка за изработване на правила, въз основа на които да се остойности труда на работещите в здравния сектор бе дадена от предходното ръководството на Министерството на здравеопазването в лицето на д-р Асен Меджидиев. Той определи тази задача за приоритет на екипа си през август 2022 г, но вече една година по-късно от ведомството не информират дали има определена методика. Не е ясно и дали от там приемат предложения от Българския лекарски труд в края на 2022 г. модел за остойностяване, който обвързваше минималната начална заплата на лекарите с квалификацията им, както и региона и лечебното заведение, в които работят. „Наследникът“ на д-р Меджидиев начело на МЗ – проф. Хинков, наскоро обяви, че екипът на Министерството работи по ново остойностяване на клиничните пътеки и изработване на коефициенти за тежест и съпътстващи заболявания, които да диференцират заплащането по всяка пътека. Срокове кога ще е готово то обаче не са посочени и остава очакването тази заявка на властите да не е поредното голо обещание.

Последният пример за това, че все още заплащането на труда на медиците в България е огромен проблем дойде от Враца, която остана без педиатрично отделание, а мотивът, с който специалистите го напускаха, бяха именно заплатите и преумората от липса на възможност за взимане на отпуск. Последните месеци не се разминаха и от протести на работещи в центровете за спешна медицинска помощ, които се увенчаха с ръст от 22% на заплатите, но на фона на напрежение и заплахи от нови протести на част от представляващите интересите на заетите там. Все още неясен остава и въпросът кога областните болници, които масово работят по недобре заплатени клинични пътеки, ще получат финансова подкрепа от държавата, с която да подсигурят заплатите на лекари и сестри поне на нивата, договорени в Колективния трудов. Суми, които няма да преувеличим, ако определим за обидни за подобен труд, на фона на инфлацията от последната година.

Срещу минималните основни заплати

При управлението на „Продължаваме промяната“ бе направен законодателен опит за обвързване на стартовите възнаграждения на медиците, разписани в Колективния трудов договор през текстове в Националния рамков договор, но този подход бе атакуван в съда, основно от частни болници. Според договореното в КТД за 2022 г. се предвиждаше не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар. В крайна сметка това изискване залегна в Закона за здравното осигуряване с промени предложени от ПП и ГЕРБ. Наскоро стана ясно, че Министерството на финанстите ще предложи чрез своя представител в Надзорния съвет на НЗОК то да бъде част и от най-важния договор в здравеопазването, а именно – Националният рамков договор и дори отиде по до-далеч, предлагайки Касата да не плаща дейността на болниците, които не спазят това изискване.

Срещу подобно изискване обаче отново се обявиха от Националното сдружение на частните болници, според които то не само няма да повиши възнагражденията на персонала, но вероятно ще доведе до фалит на болници. На фона на притесненията на болнични мениджъри за възможност за осигуряване на основна заплата на лекар в размер на 2000 лв., имотните декларации на редица директори на сравнително малки частни лечебни заведения у нас доказаха за пореден път, че здравеопазването може да е изключително доходоносен бизнес.

Така например за 2022 г. изпълнителният директор на частната кардиологична болница СБАЛ „Медика кор“ в Русе, обслужваща 61 легла, Кирил Панайотов е декларирал годишна данъчна основа от трудови доходи в размер на над 1,5 млн. лв. Д-р Тияна Николова, управител на частната акушеро-гинекологична болница „Св. Лазар“ в София с около 30 легла, е обявила 955 636 лв. годишна данъчна основа от трудови доход, посочва в своя публикация по темата в-к „Сега“. Отдавна публично достояние са и доходите на директора на “Майчин дом” проф. Иван Костов, за който стана ясно, че е получил над 1,7 милиона лева от заплатата си, както и от допълнителни възнаграждения, сред които и такива по линия на консултантския си договор в медицинския център към същата болница.

Преди две години с поста си се раздели и дългогодишният директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ (настояща УМБАЛ „Проф. д-р Алекдандър Чирков“) проф. Генчо Начев, като тогавашното ръководство на МЗ в лицето на проф. Асена Себезова обяви, че период от три години той е получил чрез граждански договори близо един милион лева, като на практика е взимал над 83% от сумите по този тип договори. Тогава от ведомството обясниха още, че в ръководената от Начев болница не е изградена действаща система за финансово управление и контрол, не са определени и показатели за оценяване на служителите, както и критерии за оценка, въз основа на които да се дават допълнителните материални стимули. Самият Начев коментира тази информация с думите, че не става дума за обществени средства, а за средства от пациенти, които му имат доверие и искат той да ги оперира. Директорът на „Майчин дом“ засега не коментира публично темата за доходите си, но е факт, че няколко последователни здравни министри не откриха нарушения в определянето им, като наскоро настоящият проф. Хинков обясни, че те „са по правилата“ и няма причина да изисква оставката на проф. Костов.

В действителност, в получаването на високи заплати от експерти в сферата на медицината не би имало нищо толкова притеснително, ако на другия край на системата не лъсваха огромните диспропорции във възнагражденията. Така наример одитен доклад на МЗ, касаещ дейността на „Майчин дом“ за периода 01.01.2020 г.-31.05.2022 г., установява, че основните заплати на значителна част от лекарите, работещи там, включително на началници на клиники и отделения са по-ниски от нивата, договорени в КТД за 2020 г. В него се посочва и че е създадена възможност директорът субективно да определя допълнително възнаграждения на работниците, без ясни критерии.

Тези примери без съмнение са и причина за затваряне на отделения поради отлив на кадри, както и за оголване на цели специалности в медицината у нас, докато немалко болнични директоро умело, и по правилата, успяват да съчетаят частна, с държавна, консултанска и преподавателска дейност, доходите от които им осигуряват, меко казано, охолен живот.

Всички тези продължаващи и признавани от общество, управници и работещи в системата дисбаланси очевидно ще продължават и ще са една от водещите причини огромен брой млади български специалисти да избират да продължат професионалния си път извън България. А защо решение не се намира става все по-ясно на всички следящи сектора – липса на желание и смелост за истински реформи, които да създадат условия и критерии за качество, дори на цената на засягане на редица интереси, а на решение на „парче“, които да тушират временно напрежението. Само това би дало възможност за осигуряване на достойно заплащане в здравния сектор и правила, от които ако не всички, то поне мнозинството да са доволни. Защото реалността в момента е точно обратната и потвърждава наскоро казаното от настоящия здравен министър проф. Хинков, а именно, че „парите навлязоха много надълбоко в здравната система и объркаха много умове“.

Полина Тодорова