Националната-здравноосигурителна каса да не заплаща дейността на лечебните заведения, които не са изпълнили изискването основните заплати на работещите в тях да не са по-ниски от договорените в Колективния трудов договор за отрасъл здравеопазване. Такова предложение за промени в Националния рамков договор е внесено в Надзорния съвет на Касата от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски, информират от Националното сдружение на частните болници, откъдето и изразяват несъгласие с идеята.
Съгласно него основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ, не следва да бъдат по-малко благоприятни от предвидените в действащия колективен трудов договор в отрасъл здравеопазване. Според предложението, НЗОК няма да заплаща дейноста на онези болници, които не осигурят подобни заплати. Проверки в тази насока ще могат да се правят по инициатива на управителя на Здравната каса или министъра на здравеопазването.
Остро несъгласие с това предложение изразяват от НСЧБ. От там заявяват, че държавата не трябва да се меси на пазара на труда, защото всяка такава намеса води до влошаване на работната среда, на отношенията в колектива и се отразява неблагоприятно включително на качеството на предоставяната медицинска помощ.
„Няма работодател, който да не желае да увеличи възнагражденията на добре работещите работници и служители и по този начин да запази и привлече висококвалифициран персонал. Изплащането на възнаграждения, обаче не е въпрос на желание, а на възможности. Самият закон за лечебните заведения не дава почти никакви възможности за извършване на други дейности, освен лечебните, което ограничава източниците на приходи до два – НЗОК и крайно ограничените със закон форми на доплащане от пациентите. Спирането на плащанията на НЗОК към лечебните заведения, които не са изпълнили изискването, не само, че няма да повиши възнагражденията на персонала, но вероятно в кратки срокове, същият ще остане без работа заради фалита на търговското дружество, което ще лиши много хора от достъп до медицинска помощ, защото по предварителна оценка, това ще засегне между ½ и 2/3 от всички болници в страната, посочват от там. Според декларацията на НСЧБ всеки опит за уравниловка под формата на минимални или максимални възнаграждения, или съотношения между тях, или друго, изкривява пазара на труда и означава несправедливо облагодетелстване на лошо работещите за сметка на добре работещите служители.
Припомняме, по време на управлението на „Продължаваме промяната“ бе направен опит за обвързване на стартовите възнаграждения на медиците, разписани в Колективния трудов договор през текстове в Националния рамков договор, но този подход бе атакуван в съда, основно от частни болници. Според договореното в КТД за 2022 г. се предвиждаше не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар.
Наскоро здравният министър проф. Христо Хинков изнесе данни, че едва 26 общински и държавни болници осигуряват заплатите, заложени в Колективния трудов договор. По думите на министъра на финансите Асен Василев в бюджета на НЗОК за тази година са осигурени средства, така че да може всички болници да достигнат нива на минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар. Обвързването на заплатите на медиците с тези, залегнали в КТД, залегна и в Закона за здравното осигуряване. Според НСЧБ обаче този текст е незаконосъобразен и нецелесъобразен.
Полина Тодорова
