Липса на консенсус и на общи правила спъват медицинските стандарти у нас

Извършеното зверство над 18-годишно момиче в Стара Загора и последвалото отстраняване от работа на съдебния медик в местната университетска болница, изготвил първата медицинска експертиза по случая, стана повод Министерството на здравеопазването ударно да изготви проект за стандарт по съдебна медицина. На заседание на ресорната комисия, продължило почти до малките часове в понеделник, се разбра, че по въпросния стандарт се работи вече 10 години, но той все още не е приет. Депутати от комисията, здравният министър и специалисти по медицинско право обаче се обединиха около тезата, че проблемът, касаещ конкретния стандарт, не е изолиран и на практика разкрива пробойни в цялата система на здравеопазване. Причината е, че по част от медицинските специалности у нас все още липсват единни правила за работа, други не са осъвременни, а по трети не е налице консенсус между експертите.

„В момента има 47 действащи медицински стандарта, но създаването на един стандарт е затруднено, защото трудно се стига до консенсус сред експертите в съответната специалност. Има голям разнобой между отделните специалисти за това как трябва да изпълняват служебните си задължения и затова се получават тези трудности при тяхното създаване“, коментира здравният министър проф. Христо Хинков. Той посочи и че специалностите непрекъснато се развиват, което налага и актуализацията на стандартите. От думите му стана ясно, че проектът на стандарт по съдебна медицина е готов и предстои общественото му обсъждане.

Според депутата от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев е нужен единен документ, който да описва по принцип как да се структурира един стандарт. „Защото този проблем, който обсъждаме в областта на съдебната медицина, го имаме в психиатрията, в гастроентерологията, в проктологията и навсякъде другаде. Тоест, ние можем да решим сега един малък проблем, но не и проблема в системата“, каза той. Д-р Симидчиев предупреди, че ако стандартът по съдебна медицина се различава сериозно от стандарта по хирургия и вътрешни болести, това би могло да създаде проблеми в бъдеще. Затова според него е нужна обща рамка за регулацията на стандартите – мнение, което бе споделено и от здравния министър.

Председателят на здравната комисия и депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов припомни, че е имало идея в МЗ да се изработят три общи стандарта – за неклиничните специалности, за хирургичните профили и за терапевтичните поради значителната разлика в тези три направления. „Това не стигна до никъде, защото не се намери консенсус между експертните съвети по различните специалности. По принцип всеки експертен съвет си харесва неговия стандарт и казва, че той е най-хубавият и е основополагащ за цялата медицина, което е характерно за нашата гилдия“, посочи той, допълвайки, че този „колорит“ между стандартите трябва да води до обща посока, а не до разнобой помежду им.

Специалистът по медицинско право адвокат Мария Петрова се спря на нуждата от стандарт по съдебна медицина, както и на стандарт на обща и клинична патология. “Ако държим да има стандарт, по който се изготвят медицинските експертизи, първо трябва да минем през нормативна промяна в Закона за лечебните заведения“, обясни тя. По думите на Петрова липсата на стандарт по съдебна медицина лишава и съдебните лекари от правна рамка за работата им. “Когато липсва правна рамка, не е ясно кой, как и при какви условия упражнява контрол за тяхната дейност. Тоест, това е клинична специалност, която е лишена от възможността за търсене на административно-наказателно отговорност, защото не е регламентирана по никакъв начин”, допълни тя. Петрова допълни, че липсва легална дефиниция за съдебно-медицинска аутопсия, както и патоанатомична аутопсия. Тя подчерта, че създаването на такива би довело и до повече спокойствие в работата на съдебните медици, които често са подложени на обществена критика от хора без познания в сферата.

Имаме архаична уредба и по отношение на съдебните протоколи, липсва и стандарт за съхранение на медицинската документация. В правилниците на лечебните заведения липсват ясни алгоритми при предполагаеми случаи на насилие, обясни още адв. Петрова. “Стандартантизацията не означава ограничаване на експертността”, подчерта тя в контекста на нуждата от създаване на стандарт по съдебна медицина.

Депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов коментира, че медицинският стандарт не може да дописва Наказателния кодекс, но може да даде методологията, въз основа на която вещото лице да изготви своята експертиза. “Не можем да упрекваме МЗ и вещото лице дали критериите за лека и средна телесна повреда са правилни, защото те са определени в Наказателния кодекс“, каза той. Необходим е стандарт, но не можем да кажем, че липсата на стандарт е довело до тази ситуация, посочи той. В допълнение доц. Пандов отбеляза, че множеството рани могат да бъдат определени от едно вещо лице като неопасни за живота, но друго за опасни.

От своя страна доц. Александър Апостолов, председател на Българското дружество по съдебна медицина, заяви, че то е категорично против медиите да си позволяват да правят разследвания извън журналистическите рамки, да издават присъди и да посочват виновни лица. „Задачата на съдебния лекар е не да определи телесната повреда. Това е единствено право и задължение на съда, а преди това да бъде формулирано обвинението от държавното обвинение в лицето на прокуратурата“, обясни доц. Апостолов.

Доц. Апостолов посочи, че важен документ, уреждащ въпроса за съдебно-медицинските експертизи е Наредба N 2 от 2011 година, която е била актуализирана с нов текст. „Този нов член в нея е правил опити в търсене на подходи и стимулиране на съдебно-медицинските специалисти и помощен персонал с ясното съзнание, че тази специалност е важна и в същото време недофинансирана и недооценена. Това обаче срещна отпор по отношение на прилагането от множество директори на общински болници. Те подписваха договори с МЗ, но усвояваха средствата и тези средства не стигаха до съдебно-медицинските звена, респективно до съдебно-медицинските специалисти“, допълни той.

За уволнения съдебен медик доц. Апостолов посочи, че той е дал първоначално заключение и то в етап, в който вероятно не е разполагал с всички медицински документи, за да даде обосновано заключение относно тежестта на уврежданията. Той е издал медико-биологична характеристика, което на онзи етап е било достатъчно, заяви председателят на Българското дружество по съдебна медицина. Той беше категоричен и че е необходимо да се вложат средства в повишаване на квалификацията на съдебните лекари, както и да се предвидят такива за изпълнения на стандарта по съдебна медицина, ако той бъде приет.

Полина Тодорова