Инфекциозният целулит обикновено се диагностицира без микробиологично потвърждение, което често води до погрешна диагноза. В рамките на мета-анализ, обхващащ 858 пациенти от 7 проучвания, всички участници, на които е поставена диагноза целулит, преминават през вторична оценка от дерматолог или от специалист по инфекциозни болести. Нито едно от проучванията не е заслепено.
Сред пациентите с първоначално установен целулит, почти всеки от които бива консултиран в първите 24 часа от приема в болница, 39% получават друга диагноза от следващ специалист като според най-скорошните проучвания от мета-анализа този дял достига до 60%. При една трета от погрешно поставените диагнози пациентите са с някоя от формите на дерматит (екзематозен, алергичен и т.н.), а при една трета се установява друг тип инфекция (абсцес, септичен бурсит, остеомиелит); при 4% се доказва подагра.
Коментар:
Разгледаният анализ предоставя категорични доказателства, че диагнозата целулит често бива поставяна погрешно и напомня за широката диференциална диагноза. Основно ограничение на анализа е включването на незаслепени проучвания и на липсата на фиксиран период между първия и последващия преглед.
Източник:
- Cutler TS et al. Prevalence of misdiagnosis of cellulitis: A systematic review and meta-analysis. J Hosp Med 2023 Mar; 18:254. (https://doi.org/10.1002/jhm.12977. opens in new tab)
