Ноември 2023 година е срокът, който правителството си поставя за подготовка на законовите промени, с които да спре възможността за създаване на нови болници в страната до утвърждаването на нова национална здравна карта. Кабинетът представи управленската програмата за периода юни 2023 г. – декември 2024 г., като от пресслужбата на Министерския съвет отбелязват, че тя е резултат от постигнато съгласие между коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалиция „ГЕРБ-СДС“ .
Ключов момент в сектор здравеопазване са законови промени, с които да се забравни разкриването на нови лечебни заведения. За да се случи това, е нужна промяна в два закона – Законът за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване. „Целта на законопроектите е въвеждане на забрана за създаване на лечебни заведения за болнична помощ до утвърждаване на нова национална здравна карта“, посочват от МС, уточнявайки, че те са в процес на разработване. Поставеният срок от управляващите за това е ноември 2023 г. До май следващата година пък трябва да е готова и новата Национална здравна карта, която да представи реална картина за потребностите в сектора.
Припомняме, големият брой болници у нас, които по данни на НСИ към края на 2022 г. са над 340, е във фокуса на внимание от известно време.
Само в София, по данни на МЗ, предоставени на Medical News, болниците са над 70. При представянето на приоритетите му начело на МЗ здравният министър проф. Хинков заяви, че един от тях ще е налагането на мораториум над откриването на болници в страната до утвърждаване на нова Национална здравна карта. Нуждата от актуализиране на настоящата здравна карта се споделя и от редица други експерти от сектора. Доц. Васил Пандов, член на парламентарната здравна комисия и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК, също заяви в интервю за Medical News, че е нужно да има нова регулация при откриването на нови болници и сключването на договори с Касата. Членове на Надзорния съвет на Касата също коментираха наскоро големия брой болници в страната.
Сред другите задачи за здравния сектор, които обмисля властта, е извършване на одит на системата за спешна помощ с цел подобряване на функционирането ѝ, предотвратяване на инциденти и корупционни практики, намаляване на времето за пристигане на линейките, връзка на линейките чрез НЗИС с болничните лечебни заведения и избягване на обиколките на болници от линейките. Срокът по тези задачи е юни догодина. До 2024 година управляващите си поставят и за цел обявяването на обществена поръчка за Национална детска болница „според модерните световни стандарти за архитектурен облик, среда и медицинска функционалност съгласно изготвеното задание за проектиране“.
Управляващите ще работят и за преодоляване на кадровия дефицит в здравната система чрез повишаване на привлекателността на здравните професии. Според програмата им това ще се случи чрез създаване на „Национален фонд за насърчаване на по-балансирано разпределение на медицинските специалисти на територията на страната“ и промени в наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Друга заявка на управляващите от ПП-ГЕРБ е изработката на законови мерки за регулация на цените при централизирани обществени поръчки на лекарствени продукти и медицински изделия, осигуряване и постигане на яснота относно частта, заплащана от бюджета на НЗОК, доплащането от страна на пациента, контрол върху разходите на Касата, мерки за регулиране на недостига на лекарства.
В програмата им е разписано и изготвяне на профилактичен календар, който да въведе ясни срокове и периодичност на прегледи и изследвания на рисковите групи пациенти, като това трябва да се случи до август 2024 г. В тази връзка се планира и обособяване на фонд „Обществено здраве“ за профилактика и превенция с цел намаляване на смъртността от социално значими заболявания и повишаване на продължителността на живота в България.
До септември тази година трябва да е готова и оценката на потребностите на населението от психично-здравни услуги, тяхното предоставяне на териториално ниво и изготвяне на анализ на броя на възрастните и децата, нуждаещи се от специализирани социални услуги.
По въпроса за оказването на спешна медицинска помощ по въздух управляващите си дават срок до края на 2024 да са готови пет хеликоптерни площадки. За големия проект за обновяване на системата на спешна помощ у нас, за който имаше риск да връщаме голяма сума средства, поради неизпълнение в срок, властта си дава срок до август тази година за повторно обявяване на обществените поръчки за обектите, за които не е имало участници, както и за тези, за които договорите са прекратени. До края на 2024 година трябва да бъде завършен ремонтът и строежът на 80 обекта по проекта.
От програмата се разбира и че в момента се работи за методика за избор на лечебни заведения, които ще са Центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания.
Любопитен момент в програмата на властта е и осигуряването на телемедицина от звената на Български пощи. Според нея до май 2024 година трябва да се изработят нормативните промени с цел „въвеждане на регулация за предоставяне на медицински и здравни дейности от разстояние, включително с цел осигуряване предоставянето от „Български пощи“ ЕАД на базови телемедицински услуги в 225 избрани, обновени пощенски станции в населени места без медицински центрове въз основа на предварителен анализ на липсата на доставчици на медицински услуги в съответните населени места и демографската статистика“.
Полина Тодорова
