Пандемията от COVID е вече зад гърба ни, но редица специалисти са единодушни, че тепърва медицинската общност ще се среща с последиците от заболяването. Какви са те в сферата на неврологията пред Medical News коментира доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Света Анна”. Професионалните му интереси са в сферата на епилепсията, инсултите и други. Той е и сертифициран специалист по електроенцефалография, доплерова сонография, невропсихология. Участвал е в редица научни дружества в сферата на неврологията, както и е бил главен изследовател в международни клинични проучвания в областта на епилепсията, болка, множествена склероза, мозъчно-съдова болест.
Доц. Калпачки, пандемията от COVID вече е зад гърба ни, но научната и медицинската общност в цял свят е единодушна, че новото предизвикателство ще са т. нар. long COVID последици. Достатъчно информация ли има вече за усложненията от вируса?
Информация има доста, но колкото повече се отдалечаваме от пандемията, толкова информацията става по-пълна и по-интересна. Хубавото е, че преките психологически последици са зад гърба ни, но истинските дългосрочни последици вероятно даже предстоят.
Кои са най-честите неврологични усложнения, които възникват при пациентите, прекарали COVID?
Най-честите неврологични оплаквания след преболедуването включват умора, нарушения на концентрацията и паметта, главоболие, световъртежи и замайване, миалгии и невропатии, както и продължителна аносмия и дисгеузия. Докладвани са също така и отклонения в регулацията на автономната нервна система. Един месец след изписването най-честото неврологично оплакване, което екипът ни установи в наше собствено проследяване, е главоболие, следвано от безсъние и нарушена концентрация, световъртеж, тревожност. В по-дългосрочен план до момента най-често се съобщава за когнитивни и психични нарушения, особено след тежко протичане на инфекцията, както и в случаи с високи нива на възпалителни промени в тестовете и остра респираторна дисфункция с апаратна вентилация. Предполага се, че именно тези фактори допринасят за когнитивен спад, безсъние, депресия, тревожност. Все още няма патогенетично сигурни данни за това, но се предполага, че механизмът на увреда е резултат от директни негативни ефекти при имунната реакция, както и ускоряване или влошаване на вече съществуващи когнитивни дефицити или индуциране на невродегенеративно заболяване. Когнитивен дефицит се открива, както в подострата фаза на заболяването, така и като последица от инфекцията. Засегнати са предимно екзекутивните функции, скоростта на обработка на информацията, категориалната флуентност и паметта. Тези симптоми се наблюдават, както след по-леко, така и след тежко протекла инфекция. Най-често когнитивният спад се съпровожда с умора и безсилие, които значително нарушават ежедневието и нормалното функциониране на пациентите.
Каква е картината по отношение на инсултите – наблюдава ли се увеличение на случаите и ако да, отдавате ли го на прекарана коронавирусна инфекция?
Едно от по-сериозните неврологични усложнения, които могат да се наблюдават след COVID-19 инфекция е повишения риск от мозъчно-съдови инциденти, включващи както исхемичен мозъчен инсулт, така и транзиторни исхемични атаки през първата година. Не регистрирахме увеличение на случаите на мозъчни кръвоизливи сравнено с предходни години, което корелира с данните от проведено проучване сред 171 инсултни центъра в 49 държави. Докладват се обаче и множество случаи на млади пациенти с исхемичен инсулт без пациентите да имат други рискови фактори – нещо, което потвърждаваме и ние в нашия Център за лечение на инсулти в болница “Света Анна” в София.
Какво сочи Вашата практика – съществуват ли случаи, при които подобни последици се проявяват месеци след активната фаза на боледуване от COVID?
Като че ли с отдалечаването от инфекцията трудно може да се намери сигурна връзка с мозъчен инсулт.
Вече има достатъчно научни данни, че вирусът преминава кръвно-мозъчната бариера, попада и в нервната система. Ако можем да обобщим последните изводи в тази посока.
Менингит и енцефалит като начална проява или усложнение от COVID-19 сe развива рядко, въпреки данните за невротропния потенциал на вируса. Положителен резултат от изследването RT-PCR в гръбначно-мозъчната течност се докладва в единични случаи по света дори при клинични и лабораторни данни за COVID-19 инфекция. Предполага се, че уврежданeто на централната нервна система в тези случаи се дължи по-скоро на системна възпалителната реакция, отколкото на директна вирусна инвазия.
Една от тежките последици от COVID е синдромът на Guillain-Barré. Наскоро властите в Перу, която бе сред страните с най-висока смъртност от COVID, информираха за необичаен ръст на пациентите с това състояние. Вие самият сте имал такива случаи в практиката си, бихте ли разказали малко повече за тях и съществуват ли рискове и сред българското население от това рядко и тежко усложнение?
Освен инсулти и енцефалопатии при COVID-19, може да се наблюдават епилептични пристъпи, миелит, засягане на периферната нервна система като Синдрома на Guillain-Barré, засягане на единични периферни нерви, миозит, плексопатии и други. В нашата клинична практика установихме немалко случаи на Синдрома на Guillain-Barré след COVID-19 инфекция, някои от които с доста тежко протичане и нужда от апаратна вентилация. Почти всички пациенти обаче оживяха и се възстановиха до голяма степен, не без помощта на много сериозно лечение с всички най-съвременни методи.
Като че ли вече темата за нуждата от ваксинация срещу вируса излезе от дневния ред на обществото. Нужно ли е според Вас да продължи активната ваксинация сред населението предвид ниския процент на имунизирано население у нас?
Като професионалист ще се съобразя напълно с препоръките на колегите-епидемиолози по този въпрос.
В този смисъл, какво сочи практиката Ви за неврологичните усложнения сред ваксинираните и неваксинираните пациенти?
Имах възможността да обсъдя с колеги неврологичните усложнения след ваксинацията. И при нас, както и навсякъде, те са изключително редки. За целия период на пандемията имахме един случай, който наложи болнично лечение. От друга страна ваксината намалява риска от преболедуване. А преболедуването казахме вече до какво води.
Наваксва ли се вече със забавеното лечение на пациентите, които отложиха терапията си поради страх от COVID и как се отрази то в сферата на неврологията?
Нашата Клиника и моята практика е ориентирана основно до спешните състояния в неврологията. В тези случаи не сме позволявали съществено забавяне на обслужването на пациентите, благодарение на организацията, създадена в Болница “Света Анна” като цяло. За хроничните състояния ритъмът се възстановява, но е добре да се помни, че неврологичните заболявания в голямата си част са прогресиращи и пропуснатото време почти никога не може да се компенсира.
