Големият брой на болниците у нас, който напоследък ангажира вниманието на здравните власти, е обсъждан и от представителите на Надзорния съвет на НЗОК, става ясно от стенограма от заседанието от 4-ти юли. Членовете на НС коментират заведените дела срещу фонда за т. нар. надлимитна дейност, но темата става повод да се обсъди и броя на лечебните заведения в страната.
Става ясно, че към момента срещу Касата се водят 34 дела за надлимитна дейност. Най-много са делата срещу районните здравни каси в Пловдив и София. Дела са заведени и срещу РЗОК-Бургас, Варна, Смолян Русе и Ямбол, отчита Мария Василева, директор на правната агенция в Касата. От разговора между надзорниците се разбира, че най-честата съдебна практика е съдът да отсъжда в полза на лечебните заведения, когато те завеждат дела срещу фонда поради неплатена от касата дейност.
„Болшинството от съдилищата, поне в самото начало, почнаха да осъждат и това създаде практика, да отсъждат в полза на болницата с факта, че дейността е направена. Проблемът дойде от това, че накараха касата да закупува дейност, а не да заплаща дейност. Сега ние, като закупуваме дейността, в договора пише, че закупуваме определен брой дейности за тази сума. Само че, те ги надвишават. Прави се проверка, че е извършена дейността. Вие сте длъжни да я платите. Но ти си подписал договор. В повечето случаи съдът казва – след като е извършена дейността, те няма как да върнат болния и вие сте длъжни да платите“, коментира представителят на КНСБ в Надзора д-р Иван Кокалов.
“Кучето е заровено в начина на финансиране. Като имаш безброй много болници в един град и имаш ограничение в средствата, и трябва да купиш”, допълва той.
Кокалов дава и конкретен пример:
„Примерно три болници правят кардиология и всичките имат не знам колко легла. Появява се още една, на която министерството е дало разрешително и ние трябва тези случаи да ги вземем от едните, и да ги дадем на другите. Обаче болният избира същото лечебно заведение и то за него се явява надлимитна (дейност)“.
В тази връзка председателят на Надзора и зам.-министър на здравеопазването доц. Околийски припомня, че има законово задължение НЗОК да сключва договор с всички лечебни заведения. „Този закон трябва да бъде преразгледан така, че да се осигури качеството“, посочва той.
„Касата не може безусловно да козирува и да плаща на всеки, а де факто болният има право на избор и като има право на избор – парите следват болния. Но ние не плащаме така. Ние плащаме лимитирано“, заявява в отговор Кокалов. По думите му този модел показва, че начинът на финансиране в системата трябва да бъде преосмислен. Може би трябва сериозно да се замислим как и да се направи преструктуриране, но станаха твърде много болниците, казва Кокалов.
В крайна сметка надзорниците гласуват директорите на РЗОК да стартират процедури по преговори с болниците, които ги съдят, за постигане на споразумения, ако е възможно.
Темата за броя на болниците у нас, които по официална статистика, в края на 2022 г. са 341 с 54 707 легла, влезе във фокуса на внимание на управниците.
Само в София, по данни на МЗ, предоставени на Medical News, болниците са над 70. При представянето на приоритетите му начело на МЗ здравният министър проф. Хинков заяви, че един от тях ще е налагането на мораториум над откриването на болници в страната до утвърждаване на нова Национална здравна карта. Нуждата от актуализиране на настоящата здравна карта се споделя и от редица други експерти от сектора. Наскоро доц. Васил Пандов, член на парламентарната здравна комисия и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК, също заяви в интервю за Medical News, че е нужно да има нова регулация при откриването на нови болници и сключването на договори с Касата.
Полина Тодорова
