Kонцептуално българската здравната система е добра и отговаря на световните принципи в сферата, но има друга причина да не работи. Проблемът е свързан с манталитет, обучение и с това, че парите навлязоха много надълбоко в здравната система и объркаха много умове. Това коментира здравният министър проф. Христо Хинков, цитиран от BTV.
“Когато един човек започне да взима пари, които не е сънувал, че е можел да взима преди 10-15 г., той започва да се променя, манталитетно да се променя“, допълни той. Запитан кого конкретно визира, проф. Хинков заяви: „Говоря за шефовете на някои болници, говоря за т.нар. феодализация. Примерът с „Майчин дом“ е такъв”. Припомняме, наскоро стана ясно, че за период от 2,5 години директорът на „Майчин дом“ проф. Иван Костов е получил 1 707 000 лв. доходи. На практика нарушения няма, но здравният министър обясни, че т.нар. допълнителни материали стимули за работещите в болницата не са разпределяни справедливо. От думите му стана ясно, че са водени разговори в тази насока с директора и това ще се промени.
Проф. Хинков отбеляза още, че случаят в „Майчин дом“ не е изолиран, а системен. „Има много държавни болници, в които директорите взимат горе-долу същите пари. Но има болници с лошо финансово състояние, а парите на директора на болницата, на борда са добри. Тоест, има проблеми, които трябва да бъдат решение на системно ниво“, заяви той. В тази връзка здравният министър посочи, че ще се работи по методиката, която да създаде по-справедливо разпределение на бонусите за медиците. Припомняме, че цялостно остойностяване на труда на медиците беше цел и на предходния министър д-р Асен Меджидиев, но така и не бе реализирана. Методика за остойностяване на труда на лекарите бе предложена и от БЛС и представена на вниманието на МЗ. По този въпрос проф. Хинков посочи, че приема предложението на съсловната организация, но уточни, че е нужно да се уточнят детайлите по него и тази методика да се въведе като регламент.
Здравният министър коментира и броя на болниците у нас. „Аз смятам, че повече болници на нас не ни трябват“, каза той, допълвайки, че проблемът идва от това, че средствата са едни и същи, но се разпределят сред все повече и повече договорни на НЗОК партньори. Според него спирането на приватизацията през 2001 г. е довело до това да имаме двойно повече болници от необходимото. Запитан дали това означава, че не трябва да се строят още частни болници, той обясни, че това, което може да направи МЗ е да не издава повече разрешение за лечебна дейност. „Ние не можем да спрем разкриването на частни болници. Можем да не издаваме повече разрешения за дейност. Те могат да строят, могат да инвестират и да чакат времето, когато ще получат такова разрешение. Инструмент за това е Здравната карта, който може да даде ориентация, информация дали има нужда от нови легла и нова мощност, от нови легла в дадена област, при положение, че там нещата са покрити добре със съществуваните мощности“, уточни той.
„Проблемът е, че нямаме достатъчно медицински кадри. Медицинската професия, така както е атрактивна на пръв поглед, така се оказва, че не привлича толкова много млади специалисти. Или ако ги привлича, те заминават директно на Запад“, каза той. По думите му това е въпрос от сферата на образованието, не са решени и проблемите със специализацията на младите лекари.
По повод напрежението в системата на спешна помощ здравният министър обясни, че в настоящия бюджет, който е за половин година, не се предвижда увеличение на заплатите. Това, което може да се направи, обясни той, е да се промени категоризацията на труда на работещите там, което би се отразило и на възнагражденията. Проф. Хинков пое ангажимент при обсъжданията на бюджета за 2024 г. да се бори за ръст от поне 15-20% на средствата за спешна помощ.
По темата за детската болница здравният министър уточни, че за момента единственият възможен терен е този в „Горна Баня“, а очакванията са лечебното заведение да бъде изградено до 2,5 години.
За медицинските хеликоптери, проф. Хинков обясни, че се е пристъпило към прекратяване на намерението за наемане на такива. Аргументът е, че все още не е готова наземната база. Наемането на два хеликоптера за определен период от време е кампанийно и не решава проблемите, посочи той. Проф. Хинков уточни, че се изграждат девет болнични площадки за кацането на медицинските хеликоптери, 91 медицински специалисти са обучени. Около 2025 г. ще имаме шест хеликоптера. По план до края на годината трябва да имаме един медицински хеликоптер, посочи той.
