Наскоро се проведе Лятната научна среща на Българското дружество по белодробни болести. За акцентите от нея и проблемите, с които се сблъсква гилдията на пулмолозите у нас, за изводите от битката с пандемията от COVID, разговаряме с председателя на БДББ доц. Диана Петкова.

Доц. Петкова, наскоро се проведе Лятната научна среща на Българското дружество по белодробни болести. Кои бяха акцентите на тази среща?

Основните акценти на научната среща, които Управителният съвет на дружеството постави, бяха проблемите с диагностиката и лечението на туберкулозата, както и актуалното състояние на пневмо-фтизиатрична мрежа в България – въпрос, който тревожи гилдията от доста време. Таргет на срещата ни бяха и бронхообструктивните заболявания като астма и ХОББ, белодробните фибрози. Проведохме много ползотворна дискусия както по тези теми, така и по отношение на актуалното състояние на пневмо-фтизиатричната мрежа в страната. Инициирахме и направихме проучване, което да установи наличния състав и възрастта на пулмолозите в страната, на медицинските сестри, лаборантите и микробиолозите, които работят в пневмо-фтизиатрична мрежа. Оголването й от специалисти и застаряването на работещите лекари е проблем в национален мащаб, за който трябва да се замислим и да се вземат съответните мерки.

Има ли забавяне в диагностиката на туберкулозата след периода на пандемията и покачва ли се заболеваемостта от това заболяване в България?

Данните за страната, касаещи туберкулозата, са съпоставими с тези от предходни години. Това, което прави впечатление в световен мащаб обаче, е тренд за увеличаване на заболеваемостта – тези данни се споделят в научната литература и се коментират от експертите на Световната здравна организация. В нашата страна засега нямаме подобно увеличение, но във всички случаи такова ще има и това е логично обяснимо. Причината, от една страна е, че голяма част от лечебните заведения, които лекуват и диагностицират болните с туберкулоза, бяха превърнат в COVID клиники. Тук държа да отбележа, че няма един болен, който да е имал симптоматика на туберкулоза, и да е бил върнат, дори и в хода на пандемията. Факт е, че сред хората имаше страх и притеснение да посещават лекар, стояха у дома с клинични прояви на болест от страх да не се заразят с COVID, което донякъде доведе до забавяне в диагностиката и сега сме свидетели на тежки и забавени случаи, които се обръщат към специалистите.

Когато говорим за състоянието на пневмо-физиатричната мрежа у нас, не можем да не споменем случая със „Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания-Варна и факта, че през зимата тя върна пациенти с туберкулоза по домовете им поради спиране на тока. Защо се стигна до тази ситуация и това изолиран случай ли е?

Това, което се случи във Варненската белодробна болница, е недопустимо. Не може един голям регион от Североизточна България да остане без финансиране, да се спре токът и да се провалят пробите на пациентите, заложени за посявки, пациентите да се върнат по домовете си, а медицинските специалисти от месеци да не получават възнагражденията си. Въпреки тежкото финансово състояние на белодробната болница във Варна, там работят колеги, които са отдадени на професията и въпреки всички финансови неблагополучия продължават да изпълняват лекарския си дълг. Това са четирима лекари на възраст над 60 години. Да не забравяме и сестрите, лаборантите, колегата микробиолог.

Oбръща ли се достатъчно внимание на държавно ниво на пулмологичните структури у нас?

Борбата с туберкулозата е държавна политика. Няма как финансирането на лечебните заведения, които са насочени да лекуват пациенти с инфекциозни заболявания, да е на база оборот преминали пациенти, както това е за другите болници и от това да печели лечебното заведение. Стремежът в това направление е намаляване бройността на болните и техните контактни лица, превенцията и адекватното лечение на заразените с туберкулоза, мотивацията им да се лекуват, за да се намали рискът от разпространението на болестта. Моят коментар е, че е нужно да има помощ от държавата, по-добър мениджмънт, по-добро управление на тези лечебни заведения от държавата, независимост от политическите партии, които водят управлението. Нужно е и да се увеличи цената на леглоден на пациент, ние сме предложили това на Министерството на здравеопазването, но за съжаление към момента нямаме позитивен отговор. Нужно е да се финансира дейността, за да има подготвени специалисти, които разбират от тези заболявания и ако се наложи, да могат да реагират. Тяхната роля се видя с особена сила по време на пандемията, когато стана ясно, че пулмолозите са малко и едни специалности, които бяха малко избутани встрани за разлика от други, които се развиват преференциално, станаха изключително нужни. Нужно е да има баланс, не можеш да развиваш едни направления на медицината за сметкa на други.

Какво показа Вашият анализ на пневмо-физиатричната мрежа в страната?

Анализът показва, че между 30% и 50% от работещите в тези структури са над 60-годишна възраст, като този процент е по-ясно изразен сред медицинските сестри. Специализантите са малко. Не достигат средствата, няма финансиране за нетуберкулозна микобактериоза от държавата. Налице са доста проблеми, които ние ще дефинираме и ще представим в анализ, който ще предоставим на експертите в МЗ, както и естествено ще предложим решения в тази насока.

Много млади специалисти се включиха в битката с COVID. Какви са Вашите впечатления от интереса на младите лекари към пулмологията?

COVID-19 показа, че пулмологията е една важна специалност. Голяма част от хората с това заболяване държаха да се лекуват в белодробните клиники, именно защото белодобните специалисти са тези, които години наред се занимават с лечение на пневмонии и ние сме тези, които имахме опита и със SARS, и с MERS и всяка година с грипните вирусни пневмонии. За нас сблъсъкът с COVID-19 беше предизвикателтво, но зад гърба си имахме и опита, и квалификацията. Това даде възможност и много млади колеги да се влеят в редиците на гилдията на пулмолозите, една застаряваща гилдия със средна възраст на работещите 50-55 години. Причината за този факт е основно, че нашата специалност не е от добре заплатените, макар че в последните години благодарение на съвместната работа с БЛС и НЗОК цената на клиничните пътеки бе повишена и в тази посока имаме положителни резултати, тоест парите се увеличиха, но не и толкова, колкото трябва да бъдат. Това води до отлив на младите хора към тази специалност, но се надявам да имаме положително развитие. Доказателството за това е и проведената лятна среща на БДББ, на която видяхме много млади, интелигентни, умни и образовани млади лекари, които са избрали нашата специалност. Пулмологията е една от най-динамично развиващите се области във вътрешната медицина и аз съм много щастлива, че те са избрали това направление за своето бъдеще развитие. Мисля, че те бяха удовлетворени от срещата, дадохме им трибуна, за да ги стимулираме, представиха свои разработки, клинични случаи от клиниките, в които работят, научни съобщения – за мен те се справиха блестящо. Залата бе пълна с хора, които имаха желание да научат и да представят това, което са видели в своята клинична практика, да обменят мисли и да дадат своя принос и това ми вдъхва голям оптимизъм за тези млади хора и за пулмологията в България.

А как се отрази пандемията цялостно на гилдията на пулмолозите в страната?

В тези последни три години ние пулмолозите не сме излизали от ковидните клиники, за разлика от други държави, където за тези болни доминиращо се грижиха други специалисти. С болка ще споделя, че не съм чула на държавно ниво някой от пулмолозите, дори и посмъртно да получи дори вербална институционална благодарност и признание. А ние загубихме уважавани колеги в хода на пандемията, загубихме ги докато работеха „на терен“ в КОВИД клиниките. Не ми е известно да е споменат някой лекар или сестра от пулмогичната гилдия – казвам го с мъка, защото дейстително и първите случаи в държавата, и тежките случаи бяха в белодробните клиники, където им бе и мястото, тъй като това е наша компетентност и ангажимент. COVID ни научи на много неща, но и ни взе много – колегите са изключително изморени, burnout синдромът е честа реалност сред нас, но продължаваме напред. COVID -19 не ни научи на едно – да свикваме със смъртта. Самата болест ни показа много – учихме се в ход как да я побеждаваме в клиничната реалност, да се борим с промените, които патолого-анатомичните протоколи показаха за тежките увреждания в острата фаза на заболяването, научихме, че генетичният терен е много важен – той ни обясни защо млади хора без придружаващи болести загинаха от COVID, а други – на по 90 и повече години, с тежки пневмонии, оцеляха. Бъдещето също ще ни научи какво да очакваме от болестта, защото все още не познаваме късните последици от COVID. Безспорно COVID ни научи на добра клинична практика, на оперативност, на бързи решения, екипна работа и комуникация помежду ни.

Какви са новостите в лечението на основните белодробни заболявания като ХОББ, астма и други? Подобрява ли се качеството на живот на тези пациенти?

Въпросът е много обширен и ще се опитам да обобщя отговора. Аз имам немалко години трудов стаж зад гърба си – когато започвах работа в университетската клиника във Варна, като млад асистент, изпитвахме ужас да дойде пациент с пристъп на астма, защото тези хора имаха много такива епизоди и излизаха трудно от тях. Дежурствата бяха кошмар, като гледаш задуха, който пациентът има, ритъмните нарушения, които се проявяват при предозиране с определени медикаменти, на фона на стремежа на всички ни да подобрим качеството на живот на тези болни. Сега такива болни, които постъпват по спешност в клиниката, са рядкост. Фармаиндустрията разработи нови молекули, нови инхалаторни устройства, които изключително добре повлияха и са резултатни в базисното лечение на пациентите с астма и ХОББ. Важно е да знае, че всеки нов медикамент, който бива одобрен в ЕС или САЩ е наличен и за българските пациенти сравнително бързо – тоест, индустрията, и държавата, успяват да подсигурят тези медикаменти за българските пациенти. Това е изключителен успех на българското здравеопазване, българската пулмология и фармаиндустрията.

Както споменах, акцент на срещата ни бяха и бронхообструктивни заболявания като астма и ХОББ. Обсъдени бяха новите препоръки на GINA (Global Initiative for Asthma) за лечение на астмата, както и тези на Global Initiative for Chronic Obstructive Lung Disease (GOLD) за лечение на ХОББ, която е трета причина за смърт в света. Трябва да се знае, че наред със стандартните медикаменти, българските пациенти с тежка астма имат достъп до биологично лечение с моноклонални антитела, което също се поема от държавата, когато те са индицирани. Новите комбинации от медикаменти за облекчение включват три лекарствени средства в едно инхалаторно устройство и пациентът не трябва да носи 2 или 3 инхалатора със себе си. Обсъждахме и нови моменти в лечението на идиопатичната белодробна фиброза, където с колегите от Boehringer Ingelheim направихме една чудесна скрингова програма, която даде възможност на много пациенти да имат ранна диагностика на това тежко и инвалидизиращо заболяване.

Полина Тодорова