Държавата даде заявка да обособи отново в самостоятелна структура Изпълнителната агенция по трансплантации. Това стана ясно от участието на здравния министър проф. Христо Хинков в ресорната комисия в парламента.
„Имаме сериозен проблем с трансплантациите. Смятам да направя структурни промени и да предложа на правителството създаването на Агенция за трансплантации, така като съществуваше преди“, заяви здравният министър, допълвайки, че целта е това да тласне процеса в по-добра насока. Така, по думите му, трансплантационната дейност ще стане държавна грижа. Нужно е и да се увеличи финансирането на тази дейност, смята той.
Припомняме, до 2019 година трансплантационната дейност у нас се администрираше от самостоятелна структура – Изпълнителна агенция по трансплантации. Впоследствие, при управлението на ГЕРБ със здравен министър Кирил Ананиев, бе взето политическо решение нейната дейност да се слее с тази на структура от съвсем друг характер – Изпълнителната агенция по медицински надзор (ИАМН), която контролира дейността и организацията на медицинската помощ в лечебните заведения в страната. Дали това решение е било правилно говорят резултатите – страната ни продължава да е на едно от последните места по брой извършвани трансплантации в ЕС. По данни на пациентски организации се увеличава и броят на пациентите, които избират да се трансплантират зад граница.
Лошите резултати по отношение на броя на извършваните трансплантации у нас станаха и повод бившият здравен министър от мандата на Продължаваме промяната проф. Асена Сербезова да поиска изготвянето на проверка на трансплантационната дейност в страната. Една от целите на проверката бе именно дали има аргументи за връщането на ИАТ в отделна администрация. Падането на кабинета, от който тя бе част, отложи въпроса, а впоследствие от МЗ, вече начело с д-р Асен Меджидиев като здравен министър,заявиха, че проверка не е изискана, а само анализ и заявиха, че към онзи момент не се обмисля обособяването на ИАТ в самостоятелна структура.
Редица експерти споделиха пред Medical News, че проблемът, водещ до малкото трансплантации у нас, е породен главно от недобра организация в системата. Това се посочва и в документи, които са предоставени на Министерството на здравеопазването от ИАМН след исканата проверка от от страна на проф. Сербезова. В тях се отбелязва, че „поради недобре действащата система на здравеопазване координаторите по донорство нямат професионална мотивация да участват активно в търсенето и откриването на потенциални органни донори“. От институцията отчитаха и че финансирането на дейностите по идентифициране на донора не са достатъчен стимул. „Прекомерната натовареност на координатора по донорство, който е лекар анестезиолог, липсата на престиж на дейността му са причини, които обуславят ниския ръст на донорството в България. Често ръководствата на лечебни заведения определят за координатори неподходящи хора“, посочват още от ИАМН.
Medical News припомня, че по данни на ИАМН към 4-ти юли 2023 година чакащите за нов орган българи са 860 души, като най-много от тях или 791 очакват нов бъбрек. Извършените трансплантации у нас от началото на годината са едва 13. За сравнение, в съседна Румъния само към края на април бяха осъществени 89 трансплантации.
Полина Тодорова
