Изработването на нова Национална здравна карта – документът, който определя нуждите в сектора и спрямо който се дават разрешения за разкриване на нови дейности и структури, е във фокуса на новата власт. Преди седмици здравният министър проф. Христо Хинков заяви, че здравната карта във вида, в който е изработена сега, не отговаря за целите, за които е създадена. „Тя е основана на принцип, който не ни дава яснота с колко изпълнителя на болнична помощ можем да сключим договор, защото е основана на брой легла“, заяви д-р Хинков, посочвайки, че е нужно да се промени принципът й.

Днес подобна теза изказа и премиерът Денков, който отговаря на въпроси на граждани на първия месец от работата на правителството във Фейсбук страницата на Министерски съвет. „Много важна стъпка е актуализирането на здравната карта. Това е една от задачите номер едно за здравния министър, по която сме се разбрали да работи много бързо“, каза той.

Премиерът коментира и темата за електронното здравеопазване, посочвайки, че то трябва да се въведе навсякъде, където е възможно, защото така би се видяла цялата картина на данни, да се направят нужните анализи и така да се планират правилните политики. Това, по думите му, и ще спомогне за преодоляване на дисбансите в сектора по отношение на болнична и доболнична помощ, частни спрямо държавни и общински болници. „Там имаме дисбаланси по отношение на това какви пациенти се приемат, какво се финансира, съответно могат да се приемат и целеви мерки, точно там, където се приемат най-трудните пациенти и има повече разходи“, заяви акад. Денков.

Нуждата от актуализиране на настоящата здравна карта се споделя и от редица други експерти от сектора. Наскоро доц. Васил Пандов, член на парламентарната здравна комисия и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК, също заяви в интервю за Medical News, че е нужно да има нова регулация. „Безспорно има нужда от нова здравна карта, още повече, че тя е обвързана с Плана за възстановяване и устойчивост. В проектите по плана имаше изискване, което бе изпълнено от служебното правителство, а именно – създаване на карта за дългосрочните здравни нужди. Тя е и стъпката към нова здравна карта. Ако тя обаче се изработи по същия метод и със същата законодателна рамка, тоест тя да е просто едно отражение на съществуващите болнични легла и инфраструктура, не мисля, че ще доведе до някаква промяна. Ако новата здравна карта не върви успоредно с промяната в критериите за издаване на нови разрешения, тя ще продължи да е просто снимка на съществуващата ситуация“, каза той.