Проектобюджетът на НЗОК за 2023 година, който едва сега предстои да бъде гласуван от народните представители поради политическата криза у нас, очаквано не залага същностни реформи за разпределението на средствата в здравния сектор. Опитите за изместване на „пирамидата“ в системата с превес към изънболничната помощ са съвсем плахи и станаха повод за критика от страна и на работодателите, и на синдикатите по време на обсъждането му в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Макар и проекторамката на парите за здравеопазване да получи принципна подкрепа в Тристранката, липсата на ясно заявена линия за по-ефективното им разпределение е отново факт.
Проектобюджетът на НЗОК за тази година възлиза на над 7 милиарда лева, като увеличението спрямо миналата е над 910 милиона лева. Предвидените плащания за болнична медицинска помощ за 2023 г. въвлизат на 3,1 милиарда лв. и ръстът спрямо миналогодишния бюджет е около 12% или с над 317 милиона лв. повече. Средствата за болниците бяха леко намалени „по пътя“ на редакцията на бюджета на Касата, като в първоначалните варианти те надхвърляха 3,2 милиарда лв. Перото за болнична помощ отново получава и най-големият ръст в увеличението по бюджета на Касата. Дали то ще се отрази и в увеличение в цените на клиничните пътеки, особено на най-недофинансираните от тях, ще стане ясно в преговорите между БЛС и Касата по Националния рамков договор.
Обект на най-силни критики проектобюджът получи в частта за специализирана и първична извънболнична помощ. Макар общият консенсус, че средствата за профилактика трябва да бъдат увеличени, изненадващо парите за изследвания, които залягат в перото за медико-диагностични дейности, първоначално се оказаха силно орязани. Това предизвика и силната критика на Българския лекарски съюз, откъдето настояха те да се увеличат преди крайното разглеждане на бюджета. Така в последния му вариант общата сума за МДД се увеличи на 237 милиона лв. при заложени по-рано 174,8 милиона лв. Като цяло се планира ръст от над 24% за първичната извънболнична помощ и около 19% за специализираната спрямо миналогодишния бюджет на фонда или съответно над 452 млн. лв. и 455 млн. лв. По този пункт Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, цитиран от БТА, че се прави плах опит да се промени тенденцията при съставянето на бюджета на НЗОК. За първи път виждаме до 24% ръст на доболничната помощ и на профилактиката, каза той.
Това увеличение обаче е крайно недостатъчно, за да преобърне „пирамидата“ в сектора. „Не трябва да забравяме обърната пирамида в момента – извънболничната помощ е подценена за сметка на болничната“, заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, цитиран от БНР.
Критика по тази точка изказаха и от Българската стопанска камара, според които с този бюджет се възпроизвежда ситуацията през 2022 г., с което се създават условия да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата:
„Не се предвижда значително увеличаване на дела и размера на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 47.8% при средни равнища е ЕС от около 30%. Въпреки декларираните намерения, относителният дял на средствата за извънболнична дейност се запазва около 13.5% при средни равнища за ЕС от 26-28%“, заявяват в становище от там. От Асоциацията на индустриалния капитал апелираха от своя страна за по-смели и решителни действия при разпределянето плащанията по видове и за по-съществено увеличение на плащанията за извънболнична медицинска помощ за сметка на средствата за лекарствени средства и болнична медицинска помощ.
От КНСБ пък изразиха притеснения, че увеличените средства за болнична помощ с около 10 на сто няма да дадат възможност за достигане на минималните начални възнаграждения на медиците спрямо нивата, заложени в Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ 2022 г. От там посочиха, че бюджет на НЗОК 2023 г. не предлага провеждане на реформа в здравеопазването, но ще донесе повече средства в системата и изразиха надежда те да се увеличат и на заплатите на работещите в нея.
Силни критики бюджетът на фонда претърпя и в перото за лекарства, където се планират над 1,7 милиарда лева или над 16% повече спрямо 2022 година. По думите на председателя на БЛС той е твърде висок и на практика се получава парадоксът средствата за медикаменти, плащани от фонда, да съставляват една четвърт от бюджета на Касата, а същевременно за тях пациентите да доплащат и най-много или 80%. Ето защо според него цел на здравния министър трябва да е се намали този дисбаланс. „Ако ще се стремим към европейска практика, нека да се стремим във всички сфери, а не срамежливо да крием зад сцената един голям проблем, а именно – заплащането за лекарствени средства. Ще настояваме на първо място да не се увеличава делът за лекарства в сравнение с миналата година, и да се заяви готовност за бюджета за 2024 г. да се върви в тази посока“, коментира д-р Маджаров. От Българската стопанска камара също посочиха, че липсват политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 26,7% от бюджета на Касата, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%.
Закъснялото приемане на бюджета на НЗОК, което предстои и да бъде финално гласувано, надали ще позволи и големи промени в разпределянето на средстватата за сектора, а от там и на реформи в него. Такива разбира се, не биха могли да станат възможни и без законодателни инициативи. А дали ще станем свидетели на смели решения на управниците ни в тази насока или промените ще останат само едно добро пожелание, предстои да разберем.
Полина Тодорова
