„За съжаление спешните медици веднъж станахме жертва на пандемията от COVID, a втори път на политическата нестабилност, в която се намира страната“.
Това заяви пред Medical News д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ, по повод изнесената наскоро от министъра на здравеопазването проф. Хинков информация, че страната ни ще трябва да върне близо 85 милиона лева по големия проект за модернизация на спешна помощ. Става дума за проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ”, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020“. Чрез него трябваше да се доставят 400 нови и оборудвани линейки, както и да се обнови и модернизира сградния фонд в 237 спешни структури. Стойността му бе за над 163 милиона лева, но поради забавянето на проекта, който неколкоратно бе удължаван, се оказва, че ще трябва да върнем почти половината сума. Към момента изцяло ремонтирани и със започнали ремонти дейности са под 80 обекта, което означава, че около 150 други не са. В същото време, останалите дейности по проекта, ще бъдат съфинансирани с национални средства. Наскоро от ведомството съобщиха пред Medical News, че проектът, който е с краен срок 2023 година, ще бъде дофинансиран с 45 279 000 лв.
„Една от причините да се забави проектът бе пандемията от COVID, когато дейностите по него на практика бяха спрени поради факта, че спешните отделения и филиалите на спешна помощ бяха пълни с пациенти със заразно заболяване, които нямаше как да бъдат местени, докато траят ремонтите. Другата причина е вероятно и това, че много често се сменяха министри на здравеопазването. Всеки министър казваше, че това е приоритет за него, но за съжаление не оставаше дълго време на поста, за да реализира това обещание към спешните медици“, посочи д-р Кателиева.
На нас действително ни е нужно да имаме реновирани спешни отделения, които да имат триажни зали, да има отделни зали за пациенти с инфекциозни заболявания, за да разделяме потоците, да имаме отделни помещения, в които да преглеждаме шоковите пациенти със животозастрашаващи състояния, а не всичко да се прави в едно помещение, обясни д-р Кателиева. По думите й поради липса на възможност, в някои спешни отделения шоковите зали и залите за прегледи са на едно и също място.
“Нужно е да има приемственост и последователност. Ние не можем да променим факта, че министрите на здравеопазването се сменят често, но дори и това да се случва, те трябва да надграждат започнатото, за да могат все пак нещата да се случват“, отбеляза в тази връзка тя.
По отношение на филиалите на спешна помощ, д-р Кателиева посочи, че те се намират в сгради под наем на ЦСМП или в болници, които на практика или не съществуват или са пред закриване. „Тези филиали също имат нужда от обновяване – не е нужно да имаш само ново обурудване, нужно е и да има по-нормални условия на труд. Това влияе, както на работещите, така и на пациента и той се чувства по-сигурен“, каза още тя. По думите й чрез ремонтите е трябвало да се поставят и паник бутони във всички филиалили на спешна помощ, които са крайно нужни поради зачестяващите случаи на агресия от страна на пациенти. „Колегите се страхуват от такива прояви и трябва да имат възможност да получат защита по най-бързия възможен начин, а не да са изложени на риска да понесат тази агресия срещу себе си, било вербална или физическа. Това нещо може да стане, ако има достатъчно паник бутони и видеонаблюдение в структурите“, каза тя.
Според нея е нужно, ако е възможно, средствата по проекта да не се връщат, а да се усвоят. „Дори да не може да се направят в този обем, който е заложен в началото на проекта поради ръста на цените, тези ремонти са наложителни. Това са 150 филиала и спешни отделения, които остават на състоянието, което са били в последните години и не се вижда кога скоро ще се случи този ремонт“, заяви д-р Кателева.
Тя изрази и тревога дали фактът, че страната ни не е успяла да усвои средствата по предназначение по проекта за обновление на спешна помощ, няма да изложи на риск и финансирането на друг голям проект в сферата на здравеопазването, а именно – проекта за оказване на спешна помощ по въздух – HEMS.
Тя се спря и на проблема с кадрите в системата на спешна помощ, посочвайки, че липсват както лекари, така и специалисти по здравни грижи. Д-р Кателиева посочи, че все още не са въведени протоколите за работа на парамедиците, работещи в системата на спешна помощ, и те не могат да взимат самостоятелни решения, защото са немедицински специалисти.
Полина Тодорова
