Фармацевтите са били дискриминирани по време на пандемията

По време на пандемията държавата е дискриминирала магистър-фармацевтите в обществените аптеки, лишавайки ги от право на COVID добавки и предпазни средства, с каквито са разполагали работещите на “първа линия” медици, служителите в болничните аптеки и личните лекари.

Това установи Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с решение от 31.05. 2023 г., след разглеждане на жалбата на двама магистър-фармацевти от София, информира offnews.bg.

Според жалбата с действията и бездействието си Министерският съвет, Народното събрание, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Министерството на здравеопазването са допуснали по-неблагоприятно третиране на магистър-фармацевтите в качеството им на равноправни медицински специалисти от системата на здравеопазването.

Жалбоподателите посочват, че като магистър-фармацевти, които са работили ежедневно в аптеки в условията на въведеното през пролетта на 2020 г. извънредно положение, са били „изолирани от каквито и да било допълнителни мерки от страна на държавата“. Те  подчертават, че от началото на пандемията държавата е предприела “допълнителни защитни мерки, имуществени стимули и други блага и привилегии за голяма част от работещите медицински специалисти, които са в пряк контакт и лекуват болни от COVID-19”, но не е направила нищо за защитата на магистър-фармацевтите като равноправни участници в системата на общественото здравеопазване.

Те считат, че здравето им е било „не е по-малко изложено на риск при контакт със заразно болните от COVID-19, от това на останалите медицински специалисти“, а наличието на допълнителни материални стимули само за определени участници в лечението на болни от COVID-19, приемат за дискриминационно. Още повече, че е налице „продължаваща и задълбочаваща се тенденция по поставяне на магистър-фармацевтите, като медицински специалисти в неравноправно положение“, твърдят авторите на жалбата.

Решението на комисията не предвижда компенсации със задна дата. Теоретично, ако Българският фармацевтичен съюз подаде колективен иск за изплащане на компенсациите, може да се позове на това решение. Граждански иск може да бъде подаден и индивидуално.

Решението на Комисията е с препоръчителен характер, за да послужи при евентуални нови пандемични ситуации за равно третиране на медицинските специалисти.

В отговор От Министерския съвет посочват, че по време на извънредното положение за магистър-фармацевтите не е имало материални стимули, тъй като нормативната уредба, приета от Народното събрание, не го позволява и поради тази причина МС не би могъл да е заинтересована страна по жалбата.

От там отбелязват, че в условията на извънредно положение магистър-фармацевтите не са работили със заразно болни хора и контактните им лица, тъй като същите са подлежали на задължителна изолация според заповедите на здравния министър.

Пак според становището на Министерския съвет магистър-фармацевтите и изпълнителите на медицинска помощ не са се намирали в сходно положение по време на пандемията, поради което подпомагането на лицата, “които пряко и непосредствено са били в контакт със заразно болни лица и са извършвали дейност по лечение на същите не предпоставяло наличие на дискриминационно отношение спрямо магистър-фармацевтите, за които такова подпомагане не е налице”. Основната разлика между двете групи е била във вида на дейността им в пандемична обстановка.

Няма дискриминация, тъй като не се установява по-неблагоприятно третиране на едно лице спрямо други при сходни обстоятелства, а всички лица упражнявали професията магистър-фармацевти са били третирани по един и същ начин в условията на пандемията от COVID, заключават от Министерския съвет.

Според НЗОК в жалбата не е конкретизирано ясно спрямо кои лица е твърдението за неравноправно третиране по признак “обществено положение”. От здравния фонд припомнят, че в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е била предвидена възможност НЗОК и съсловните организации да подпишат анекс към Националния рамков договор за допълнително заплащане на работа при неблагоприятни условия. Средства можело да се осигуряват и чрез трансфер от бюджета на здравното министерство. Според становището при формиране на допълнителните възнаграждения, определящ бил характерът на извършваната дейност и затова работещите в болнични аптеки са били включени като отделна категория с право на добавки като лица, работещи по трудов договор с лечебно заведение.

От НЗОК смятат още, че принципът на равно третиране на магистър-фармацевтите спрямо останалите медицински специалисти не е бил нарушен, тъй като са предприели законови мерки с предложената промяна в Наредба 10 от 2009 г. за увеличаване с 10 лв. на стойността за обработка на е-рецепти с лекарства за домашно лечение на пациенти с COVID-19 за срока на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка. Проект, който така и не беше приет заради отмяна на извънредната епидемична обстановка, докато течеше обсъждането му.

От Народното събрание изтъкват, че при безпрецедентното натоварване на болничната система най-засегнати от здравната система са били работещите в лечебните заведения и условията им на работа “не са съпоставими с тези на магистър-фармацевтите”, а рискът за работещите на “първа линия” медици е бил значително по-висок.

Министерството на здравеопазването твърди, че е спазило действащата нормативна уредба, а аптеките не са били в “приложното поле”, предвидено в Закона, поради което е било невъзможно да им предоставят безплатно лични предпазни средства. От ведомството изтъкват още, че не МЗ изготвя бюджета на Касата, за което има утвърдена Методика. Тази методика определя размера на сумите заплащани от НЗОК. Министерството на здравеопазването участва само със средства, без да е страна в изготвянето ѝ, допълват от здравното ведомство.

Становището на КЗД

Според Комисията за защита от дискриминация (на основание чл. 65, т. 1 от Закона за защита от дискриминация) изключването на магистър-фармацевтите, които работят в обществените аптеки от обхвата на медицинския персонал, с право на допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка, съгласно нормата на чл. 5, ал 1 от Закона за бюджета на НЗОК представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 на Закона за защита от дискриминация, по признак „обществено положение“.

Комисията установява още, че от министъра на здравеопазването, Министерския съвет, премиера и Народното събрание е извършено нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗД, след като не са осигурили допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка.

Посочената група магитър-фармацевти, работещи в обществени аптеки,  са поставени в по-неблагоприятно положение по отношение на възможността да получат допълнително трудово възнаграждение, изплащано по време на пандемията от COVID-19 според Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. Известна е ролята на магистър-фармацевтите в борбата с COVID-19 и конкретно факта, че  бяха най-достъпните медицински специалисти в условията на извънредна епидемична обстановка, което предполага ежедневен, интензивен и пряк контакт с болни лица и значително висок риск от зараза с коронавирусна инфекция. С оглед на изложеното, настоящият състав счита аргумента на ответната страна – Народното събрание на Република България, за липса на сравними сходни обстоятелства, обосноваващи разликата в третирането,  за неоснователен, постановява Комисията.

Комисията препоръчва на споменатите държавни институции да предприемат мерки за равно третиране на магистър-фармацевтите спрямо останалите медицински специалисти и да не допускат подобна дискриминация в бъдеще.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок.