Спорни изменения са предложени в Закона за обществените поръчки. Те са изготвени от Министерството на финансите и с тях се залага НЗОК да провежда обществени поръчки със своите договорни партньори. На практика, ако промените станат факт, ще се измени цялостният механизъм на договаряне между здравния фонд и изпълнителните на медицинска помощ. Те ще изместят и договарянето между Здравната каса и съсловните организации на лекарите и зъболекарите чрез Националните рамкови договори.
Министерството на финансите предлага да отпаднат текстовете в ЗОП, според които Здравната каса няма задължение да провежда обществени порчъки при договарянето си с изпълнители на медицинска помощ, като това се отнася и заплащането на лекарствата, както и за помощните средства за хората с увреждания. Мотивите на финансовото ведомство са, че чрез промяната ще се отстранят несъответствия между българското и европейското законодателство. Според основни представители в здравния сектор обаче промените ще изложат на риск цялата система.
Критично становище по предложенията изказаха от Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Националното сдружение на областните болници, Сдружението на общинските болници, Българската болнична асоциация, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА).
В него се посочва, че предложението за отпадане ще затрудни възможността българските граждани, както и на здравноосигурените граждани на други страни-членки на ЕС да упражняват своите здравноосигурителни права в България. Според съсловието вменяването на изискване за провеждане на ОП в здравния сектор ще доведе до забавяне на лечението, заличаване на цели структури, оказващи медицинска и дентална помощ, неравномерно покритие на областите с медицински специалисти и други проблеми.
Предупреждава се и че провеждането на обществени поръчки в сектора ще създаде условия за нелоялна конкуренция, за възможни картели и корупционни практики.
Също така се посочва, че ако се въведе механизъм по провеждане на обществени поръчки между Касата и партньорите й, това ще създаде риск от свръхзакупуване или недостиг на определени здравни услуги и стоки, защото ще се залага предварително количество.
„Ако НЗОК започне да провежда процедури по Закона за обществените поръчки за всичко, което се осигурява от пакета по Наредбата за достъп, това означава, че водещото ще е цената. Така за всички дейности ще се класират тези, които гарантират най-ниска цена, а най-ниска цена могат да гарантират тези лекари и лечебни заведения, които оценяват себе си най-ниско, купуват най-евтини консумативи и най-евтините материали“, обясни председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, цитиран от Нова Телевизия. Това, по думите му, ще премахне равнопоставеноста в системата и Касата на практика ще се договоря с участниците, предлагащи най-ниска цена.
„Това, което се предлага сега, не е опит за въвеждане на контрол, а връщане 30 години назад, когато един човек – министъра на здравеопазването, а в случая сега се предлага това да е управителят на НЗОК, да определя накъде да отиват паричните потоци“, допълни той.
НЗОК е осигурителен орган, тя покрива определени социални рискове по отношение на здравноосигурените лица, а именно заплащането на медицинска помощ, дентална помощ и лекарствено лечение при настъпването на определени заболявания. Право на всяко здравноосигурено лице е тези рискове да му бъдат покрити при условията на равнопоставеност. Именно затова договорите, сключвани от Националната здравноосигурителна каса с изпълнители на медицинска и дентална помощ, договорите за заплащане и за договаряне на отстъпки на лекарствени продукти, медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания се сключват по реда на Закона за здравното осигуряване и са извън приложното поле на ЗОП, се казва още в общото становище.
Със становище по темата излязоха и от Асоциацията на университетските болници в България.
Приветстваме идеята НЗОК да има избор при сключването на договори с изпълнителите на медицинска дейност (а не да сключва договори с всички, както е понастоящем), които най-добре покриват критериите за качествена и комплексна медицинска грижа, тъй като Тя, а не лечебните заведения се разпорежда, “харчи” публични средства, се посочва в него.
Приветстваме всяко предложение за изменение и допълнение на действащата нормативна уредба, регулираща обществените отношения, свързани със здравеопазването на българските граждани, с което лечебните заведения – търговски дружества се освобождават от качеството на “възложител на обществени поръчки”, “публичноправна организация”, “публично предприятие” по смисъла на Закона за обществените поръчки, Закона за публичните предприятия, Закона за финансовото управление и контрол и всякакви други роли, неприсъщи и чужди на дейността и ролята им за благосъстоянието на обществото. Възложител по смисъла на закона трябва да е НЗОК, разпоредител с публичните средства, гласувани със закона за бюджета на НЗОК. Лечебните заведения – търговски дружества не са разпоредители с бюджетни средства, не разходват публичен ресурс, защото получават не субсидии, а заплащане за реално извършени отчетени, проверени и фактурирани здравни услуги от особено важен обществен интерес. Изпълнителите, независимо от техния собственик, отговарят единствено за предоставяната от тях медицинска помощ по отношение на нейното качество, обем, своевременност. Лечебните заведения – търговски дружества не са бюджетни организации. Дейността, развитието, самото им съществуване в условията на пазарна икономика зависят от техните приходи, т.е. от целесъобразността на решенията, вземани от техните управителни органи, се казва още в позицията на АУБ. В нея се допълва, че лечебните заведения – търговци трябва да са равнопоставени, а не както е понастоящем, т.е. да се реализира на практика конституционната повеля на чл. 19 от Конституцията на Република България – еднакви правни условия за стопанска дейност за всички юридически лица, независимо от вида на собствеността им – държавна, общинска, частна.
Дали промените ще бъдат приети в този вид или ще бъдат окончателно отхвърлени, предстои да разберем.
